— Нищо не стана. Но лампите светеха и виждах в къщата. Носех си бинокъла. Видях жена в кухнята. Вадеше съдове от съдомиялната. И косата й беше кафява, а не руса. Аз… спомних си го чак в магазина.
— Но… коя е била?
— Прислужницата. Тя се е обаждала, не съпругата. И сега Брусард знае. Жена му току-що го предупреди.
Отначало Сото не отговори, а следваше реда на мисли, докато не стигна до същото заключение като Бош.
— Мамка му!
— Да — съгласи се Бош. — Дръж се и провери отдясно.
Пусна сирената, докато приближаваха червения светофар на кръстовището с Лоръл Каниън. Бош погледна наляво, а Сото надясно.
— Чисто! — извика тя.
Бош се довери напълно на партньора си. Видя, че отляво също е чисто, и прелетя през кръстовището без нито драскотина.
— Добре, айпадът у теб ли е?
— Да, в чантата — отвърна Сото. — Какво ти трябва?
— Зареди карта, която показва къщата на Брусард.
Сото извади таблета.
— Какво да търся?
— Откъм Мълхоланд мястото е същинска бетонна крепост. Но на най-долното ниво има басейн.
— Да, видях го при наблюдението.
— Някъде отдолу трябва да има достъп. Намери го. Коя улица е там долу?
— Ясно.
Тя се захвана за работа, а Бош се съсредоточи върху шофирането. Вентура беше четирилентов път. Имаше достатъчно място да маневрира и да поддържа добра скорост.
— Добре — каза Сото. — Надясно по Вайнленд. Така ще се качим нагоре.
След трийсет секунди стигнаха Вайнленд. Бош зави надясно и продължиха по стръмната двулентова улица през жилищния квартал. Множеството завои и паркираните до тротоара коли правеха бързото шофиране опасно и Бош намали. За щастие нямаше много движещи се автомобили.
— Добре, нататък?
— Райтуд Драйв, надясно — каза Сото. — После наляво по Райтуд Лейн. Така се озоваваме точно под къщата. Входът трябва да е там.
Бош направи първия завой и почти веднага стигна до втория.
— Тук — каза Сото.
— Ясно.
Вече се движеха успоредно и под Мълхоланд. Бош се наведе да погледне през предното стъкло. Ъгълът беше лош.
— Погледни нагоре — каза Бош. — Виждаш ли къщата?
Сото свали прозореца и подаде глава навън.
— Не, не… момент, да, приближаваме. Точно тук!
В гласа й се долавяше паника. Не искаше да е сгрешила с маршрута, който беше избрала. Бош приближи голям бетонен проход, вкопан в склона между две къщи. Беше затворен с желязна порта, зад която се виждаха три контейнера за боклук, подредени до дясната стена. Син за поддаващи се на рециклиране отпадъци, зелен за окосените градини и черен за боклука — характерното за Ел Ей разделяне. Зад контейнерите проходът потъваше в мрак. Портата беше заключена с верига. На бетонната стена над нея имаше камера като онези, които Бош беше видял от страната на Мълхоланд.
— Това е — каза той. — Веригата е заключена с катинар отвътре. Това е задният вход на къщата.
— Какво ще правим? — попита Сото.
— Мога да се справя с веригата с помощта на щангата — каза Бош.
— Има камера.
— Да се надяваме, че никой не я следи. Да вървим.
Бош извади щангата от багажника и пъхна единия й край в една брънка на веригата. Тъкмо щеше да натисне, но спря и погледна Сото. Това беше нова територия за нея.
— Определям ситуацията като неотложна — каза той. — Трябва да влезем.
Представяше й законните основания за нахлуване в собствеността на заподозрян в убийство. Непосредствената заплаха за човешки живот създаваше неотложни обстоятелства, които им позволяваха да се намесят и да влязат без съдебно разрешение.
— Ясно — каза Сото. — Разбира се. Непосредствена заплаха за живота. Свидетелят ни е вътре и имаме сериозни основания да смятаме, че заподозреният знае.
Бош кимна.
— Добре, бъди готова.
— За какво?
— За всичко.
37
Веригата не се оказа никакво препятствие — Бош се справи с нея с лекота и влязоха. Минаха покрай контейнерите и през складовото пространство до стоманена врата в дъното. Бош натисна дръжката. Не беше заключено. Обърна се към Сото и я попита:
— Готова?
— Готова.
Бош извади пистолета от кобура и го задържа опрян до бедрото си. Сото последва примера му. Бош отвори вратата и се озоваха на терасата с басейна във форма на бъбрек, който Бош беше видял от наблюдателната платформа. Нямаше никого, но той видя чаша с питие с лед на масичка до шезлонг. До нея имаше пепелник и пакет цигари, както и евтина запалка.
От това ниво нямаше вход към къщата. Бетонни стъпала водеха към първия от трите стъпаловидни балкона, изкачващи се по склона. Бош погледна нагоре и не видя никого на балконите. Тръгнаха напред, насочили пистолетите към стълбите.