Телефонът не беше защитен с парола. Извика списъка на последните позвънявания и видя, че само преди петнайсет минути Брусард е получил повикване — името беше просто Мария. Както и беше предположил, жената на Брусард му се беше обадила след сблъсъка с Бош и Сото в супермаркета. Грешката им беше задействала нещата. Брусард беше натиснал прислужницата в опит да разбере какво знае тя и на кого е казала.
Бош и Сото бяха направили останалото. Грешката им да се съсредоточат върху съпругата вместо върху прислужницата ги бе лишила от шанса да арестуват Брусард и вероятно да измъкнат признания от него, разкривайки ролята на Зеяс.
Бош остави телефона на бюрото, излезе от стаята и затвори вратата. Знаеше, че трябва да докладва за стрелбата, но искаше да изчака.
— Люси?
— Тук.
Гласът й дойде от една от другите стаи на средното ниво. Бош отвори вратата първо на баня, после на домашен театър с два реда меки фотьойли. Сото стоеше пред прислужницата, която бе седнала на първия ред. Дръпна се, даде знак на Бош да я последва в коридора и каза:
— Алисия, стой тук. В коридора съм.
Излезе и затвори вратата, за да могат да поговорят насаме. Погледна Бош с безпокойство.
— Той мъртъв ли е?
Бош кимна. Сото пребледня.
— Спокойно — каза й той. — Беше добро попадение. Той се канеше да я удари. Ти направи онова, което трябваше, Лусия. Добре ли си?
— Какво беше онова? Какво държеше?
— Телбод.
— Телбод! Ох, Господи…
— Няма значение какво е било. Щеше да я удари и можеше да я убие. Ще се оправиш ли?
— Мисля, че да. Просто всичко стана толкова бързо… Не като миналия път.
— Е, ще се оправиш. Ами прислужницата? Тя как е?
— Казва се Алисия Наваро. Призна, че тя се е обаждала. Каза, че някой се обадил на Брусард — знаем, че най-вероятно жена му — и той побеснял и й се нахвърлил. Искал да разбере с кого е говорила.
— Каза ли, че се е уплашила за живота си?
— Определено.
— Добре. Попита ли я за кмета? За Зеяс?
— Тъкмо стигах дотам. Но тя каза, че никога не е разговаряла и не се е срещала с него. А със Спивак. Преди десет години разговаряла със Спивак за наградата. Каза, че била в къщата и чула Брусард и приятелят му Уилман да си говорят за стрелбата на Мариачи Плаза. Така разбрала, че е той. Объркала се, когато Зеяс обявил наградата, и се опитала да се обади на него вместо на полицията. Вместо него й вдигнал Спивак. Тя каза, че той приел информацията, но не видяла никаква награда. После Спивак я заплашил. Казал й, че ще се изложи на опасност, ако проговори. Че ако каже и една дума, ще депортират цялото й семейство.
— Мръсна гадина — каза Бош. — Затраял си е, защото не са имали сметка полицията да разреши случая. Искали са Мерсед да си остане идеалната жертва. Осакатен от стрелба в част от града, за която на полицията не й пука. Замисълът им не би минал, ако разрешим случая.
— Не е само това. Не забравяй парите. Спивак е знаел, че може да дои Брусард вечно.
— На всички избори, може би всяка година.
— Е, какво ще правим?
— Снеми показанията й. Трябва да…
— Вече го направих. Записах всичко на телефона си. Откакто влязохме.
Бръкна в предния джоб на чантата си и извади телефона си.
— И стрелбата ли си записала? — попита Бош. — Да.
Бош не знаеше дали това е добре, или зле. Трябваше да си помисли. Но точно сега имаха по-належащи проблеми. Току-що бе чул горе да се затваря врата. Някой с високи токчета вървеше на нивото над тях. Очите на Сото се обърнаха нагоре към тавана.
— Върви при Алисия и остани с нея — прошепна й Бош. — Аз ще поема Мария. После трябва да извикаме криминалистите.
— Добре.
— Ще се наложи да останеш с тях. Аз тръгвам при първа възможност.
— Къде ще ходиш?
Преди Бош да успее да отговори, отгоре се чу глас.
— Брус? Къде си? Алисия?
Бош обърна гръб на Сото и тръгна към стълбите. Преди да успее да ги изкачи, Мария Брусард се появи на площадката, видя го и изпищя.
— Какво правите тук? Къде е съпругът ми?
Бош забърза нагоре и вдигна успокояващо ръце. Хвана я за раменете и се опита да я дръпне от стълбите. Тя се замята, опитвайки се да се освободи.
— Не ме докосвай! Къде е Чарлз? Брус, какво става?
Бош успя да я задържи и я избута към стената, но тя отново се опита да мине покрай него и да слезе по стълбите. Той я притисна и се замисли дали да не я закопчае, но се отказа.