Выбрать главу

Бош знаеше, че ще намерят начин да се оправят с прокуратурата. Приключването на случая щеше да е огромна новина в медиите — не само поради броя на жертвите и самоличността на мъртвите заподозрени, но и поради следователя, работил по него. Докладът на Сото разкриваше личната й връзка с пожара. Всичко това можеше да бъде използвано в подкрепа за официалното приключване на случая.

След като прочете доклада за втори път, Бош имаше само един въпрос към Сото.

— Люси, сигурна ли си, че искаш да разкриеш връзката си с това?

— Да. Това е моята история. Дори да си навлека неприятности, време е да я разкажа.

Бош кимна. Нямаше намерение да я увещава да не го прави. Права беше. Това беше нейната история и беше време да я разкаже. Това обаче щеше да разкрие, че при кандидатстването си в отдела е пропуснала да спомене за Бони Брай като мотивиращ фактор за решението й да стане полицай.

Телефонът на бюрото му иззвъня и Бош вдигна. Беше Краудър.

— Хари, трябваш ми — каза той.

— Добре — рече Бош. — Тъкмо идвахме при теб.

— Не, само ти. Ела веднага.

— Но Сото е…

— Само ти.

Краудър затвори преди Бош да продължи с възраженията. Хари остави слушалката и каза на Сото, че ще предадат доклада на Краудър по-късно. Пресече помещението и влезе през отворената врата на кабинета на капитана. Лейтенант Самюълс седеше в един от столовете пред бюрото.

— Хари, сядай — каза Краудър.

— И така ми е добре, ще постоя — отвърна Бош.

— Е, не искам да побеснееш, когато чуеш това.

— Кое?

— Току-що ни се обадиха от Окръжна прокуратура. Няма да повдигат обвинение срещу Зеяс.

На Бош му трябваха няколко секунди да осъзнае новината и да реагира.

— Ама че страхливци — каза той. — Пълно безумие.

— Виж — каза Краудър. — Онзи, който ми се обади, Боланд, каза, че няма достатъчно доказателства за повдигане на обвинение. Нямало независими потвърждаващи данни. На записа Зеяс не казва абсолютно нищо, което да го уличава, тоест напълно е успял да изиграе Спивак. И всички така наречени доказателства на Спивак били изгодни за него глупости, които и най-некадърният адвокат можел да направи на пух и прах. Така че ако се стигне до дело, Зеяс ще го спечели, особено ако съдебните заседатели са от Истсайд.

Бош сви рамене, сякаш новината беше само малко дразнеща.

— Ще внеса случая при някой друг — каза той. — Боланд просто е прекалено предпазлив. Или това, или е бил купен.

— Не, Хари, няма да го внасяш при никого — каза Краудър. — Решението не е на Боланд. Дошло е отгоре. Край. Лъки Люси очисти Брусард и с това нещата приключиха. Случаят е закрит. Можеш да се утешиш с мисълта, че Зеяс няма да стане губернатор и че никой друг кандидат вече няма да наеме Спивак. Не и след начина, по който „Таймс“ разду скандала през последните две седмици.

Вирджиния Скинър водеше атаката на „Таймс“ благодарение на това, че Бош спази обещанието си. Но в момента всичко това беше без значение. На Бош изведнъж му дойде до гуша.

— Това ли е всичко? — попита той. — Приключихме ли?

— Не, не сме приключили — каза Краудър. — Лейтенант?

Самюълс се изправи и застана пред Бош. Бош се изпълни с неприятно предчувствие.

— Детектив, искам да оставите оръжието и значката си на бюрото на капитана — заяви Самюълс.

— Какво означава това? — попита Бош.

— Оръжието и значката на бюрото. Веднага. Временно сте отстранен от длъжност до приключването на вътрешно разследване.

Бош погледна Краудър и видя, че капитанът наблюдава безстрастно. Нямаше да получи помощ от него. Самюълс продължи да сочи бюрото. Позата му беше напрегната, сякаш беше готов да приложи и сила, ако се наложи. Беше много по-едър, як и млад от Бош. Хари нямаше шансове в сблъсък с него.

Бош бавно извади пистолета си от кобура и го сложи на бюрото. Значката го последва. Краудър веднага ги взе и ги прибра в едно чекмедже.

— Не знам за какво става дума, нито какво смяташ, че съм направил — каза той. — Но двамата със Сото сме на път да приключим най-големия случай от двайсет години и ще изглеждаш като…

— Искаш да знаеш за какво става дума ли? — прекъсна го Самюълс. — Ще ти покажа. Току-що го пуснах на капитана.

Отиде до телевизора, поставен върху шкаф с четири чекмеджета, взе дистанционното и натисна копчето. На екрана се появи полутъмна стая. На заден план имаше френски прозорец до затворена врата. През него в стаята влизаше малко светлина.