— Знаеш ли, че капитан Гандъл от Обири събира писалки? — попита Самюълс.
— Не — отвърна Бош. — Пък и на кого му пука?
— Е, на него му пука и проблемът е, че в кабинета му влизат хора и ги крадат, а някои от тях струват много пари. Затова капитанът си взел камера за детегледачки и я поставил на лавицата. И виж какво успял да запише.
На екрана вратата се отвори и лампата в кабинета светна. Бош влезе, хвърли нещо в кошчето за боклук и тръгна към лавиците с журналите.
— Това се нарича влизане с взлом, Бош — каза Самюълс. — Не е зле да се свържеш с адвоката си, защото ще ти потрябва.
— Това са пълни глупости — отвърна Бош. — Трябваше да погледна журналите. Не съм взел нищичко от кабинета.
— Правилата са си правила — каза Самюълс. — Вратата е била заключена и ти си се справил с ключалката. Капитан Гандъл е намерил огънатите кламери в кошчето. Проникването си е незаконно, независимо дали си взел нещо, или не. Имаш късмет, че в момента не си арестуван, защото капитанът реши, че това не е нужно.
Бош отново погледна Краудър и попита:
— Нима приемаш това?
— Хари, я стига — рече Краудър. — Влязъл си с взлом в кабинета на капитан. Наистина ли беше необходимо? Нима има случай, който да го прави толкова необходимо?
— Иди си у дома, Бош — каза Самюълс. — Отстранен си до приключване на разследването. Ще ти бъде съобщено кога да се явиш пред комисията за изслушване.
Бош беше така зашеметен, че не можеше да помръдне.
— Иди си у дома — повтори Самюълс. — И се надявам, че не си въвлякъл партньора си в това. Никак не ми се иска да губя млад детектив.
Бош най-сетне успя да накара краката си да се задвижат. Обърна се и тръгна към вратата. Самюълс го спря.
— Знаеш ли, Бош, малко ти остава и не е зле да си помислиш дали просто да не свалиш значката и да не се занимаваш с всичките тези глупости. Прослужил си времето си. Защо да продължаваш да се тормозиш?
Бош го изгледа и лейтенантът имитира как сваля значка от униформената си куртка.
— Това е тъпо, Самюълс — каза Бош. — Също като теб.
Бавно излезе от кабинета и тръгна към клетката. Усети погледите на някои от колегите си. Бяха го видели през стъклото как предава значката и пистолета си. Мълвата се разпространяваше. Подобна новина никога не можеше да остане затворена в пълно с детективи помещение.
Сото седеше на бюрото си и завъртя стола, когато той влезе и отиде на мястото си.
— Хари, какво става? Казват, че току-що си предал пистолета и значката си.
Бош придърпа стола си до нейния, седна и каза.
— Временно съм отстранен.
— Какво?! — възкликна тя. — Защо те отстраняват?
— Чуй ме. Когато дойдат да те питат за деня, когато влязох в кабинета на капитана от Обири, кажи им, че не си била там. Останала си тук, а аз съм отишъл сам. Ясно?
— Не, Хари, няма да…
— Трябва да го направиш, Лусия. Аз ще кажа същото. Не си била там. И знаеш ли какво? Наистина не беше. Остана в коридора. Просто кажи на онези от Професионални стандарти, че си била на бюрото си. Ясно?
— Ясно.
Бош хвърли поглед към кабинета на капитана. Самюълс стоеше на прага и го гледаше. Хари реши, че има още максимум пет минути преди Самюълс да извика патрулни полицаи, които да го изведат от сградата.
— Минавал съм няколко пъти през това — каза той на Сото. — Пази се и всичко ще бъде наред. Аз също мога да се оправя.
И добави почти под нос:
— Ако поискам.
Стана и си взе някои лични вещи. На първо място снимките на Мади. Нямаше представа дали ще се върне на това бюро.
Тим Марсия надникна над ниската стена на клетката.
— Хей, Хари, мога ли да паркирам на твоето място, докато се върнеш?
— Майната ти — отвърна Бош с усмивка.
След като прибра всичко в куфарчето си и беше готов за тръгване, погледна отново Сото, която седеше в стола си и се взираше в него.
— Това не е правилно — каза тя.
Бош пристъпи към нея, наведе се и постави ръка на рамото й.
— Не става въпрос кое е правилно. Ще се оправя. Важно е да запомниш едно — че си страхотен следовател. Знаеш тайната. Така че не позволявай глупаците да те завлекат. Имаш работа за вършене, Люси.
Тя кимна.
— Добре. Иде ми да се разрева.
— Недей — каза й Бош. — По-добре занеси доклада си и приключи случая. Вземи си ден-два да се насладиш на победата и се върни на работа. Чакат те само още десет хиляди случая.
Тя отново кимна и направи неуспешен опит да се усмихне. Говоренето явно щеше да й е проблем.