— Ясно.
Слязоха по стълбите и продължиха през паркинга за служители. Онзи за посетителите се намираше отстрани на сградата.
— Обади ли се? — попита Бош.
— Какво? — не разбра Сото.
— Каза, че трябва да се обадиш по телефона.
— О. Да, обадих се. Извинявай.
— Няма защо.
Бош подозираше, че не е имало никакво обаждане и че Сото е искала да пропусне аутопсията, защото никога досега не е виждала изтърбушено човешко тяло. Беше нова не само в Неприключени следствия, но и в разследването на убийства. Това беше третият й случай с Бош и единственият, при който мъртвият беше достатъчно пресен за аутопсия. При постъпването си в отдела сигурно не беше предполагала, че ще присъства на аутопсии, щом ще работи по стари случаи. Гледките и миризмите обикновено са най-трудните неща, с които се свиква при разследването на убийство. Старите случаи обикновено елиминират и едното, и другото.
През последните години престъпността в Лос Анджелис бе намаляла значително, като най-голямата промяна беше в броя на убийствата. Това бе довело до промяна в приоритетите и практиките на разследване в ЛАПУ и Управлението бе наблегнало на разрешаването на стари случаи. През последните петдесет години в архивите се бяха натрупали над десет хиляди неразкрити убийства и имаше предостатъчно работа. Отдел „Неприключени следствия“ почти бе утроил състава си през последната година и сега си имаше собствен команден щаб с капитан и двама лейтенанти. Бяха привлечени мнозина опитни детективи от Специални убийства и от други елитни отдели в рамките на отдел „Убийства и обири“. Наред с тях постъпиха и млади детективи с малко или никакъв опит в разследването. Според философията, спусната от десетия етаж от КНП (кабинета на началника на полицията), времената бяха нови, с нови технологии и нов подход към нещата. Макар че в разследването нищо не може да се сравнява с богатия опит, няма нищо лошо той да се комбинира с нови и различни гледни точки.
Тези нови детективи — „модното звено“, както презрително ги наричаха някои — бяха избрани за Неприключени следствия по най-различни причини, вариращи от политически връзки, особени умения и прозорливост до награди за героизъм при изпълнение на служебните задължения. Един от тях беше работил като компютърен специалист във верига болници, преди да стане ченге, и бе изиграл основна роля в разкриването на убийство на пациент чрез компютризирана система за отпускане на рецепти. Друг беше учил химия като стипендиант на „Роудс“. Имаше дори детектив, който преди беше работил като следовател в Националната полиция на Хаити.
Сото бе само на двайсет и осем и беше в системата от по-малко от пет години. Беше „чист пагон“ и се изстреля до детектив благодарение на две предимства: беше от мексикански произход и говореше еднакво добре английски и испански. Освен това бе стигнала до детективския ранг по по-традиционен начин — превърна се в медийна сензация след престрелка с въоръжени грабители на магазин за алкохол в Пико-Юнион. Партньорът й бил улучен смъртоносно, но Сото успяла да свали двама от престъпниците и задържала другите двама на мушка, докато не пристигнал специалният екип да приключи със задържането. Стрелците се оказали членове на 13-а улица, една от най-свирепите банди в града, и героизмът на Сото моментално бе разгласен от вестници, уебсайтове и телевизии. По-късно шефът на полицията Грегъри Малинс я удостои с Медала за храброст на управлението. Партньорът й също бе награден, посмъртно.
Новият началник на Неприключени следствия капитан Джордж Краудър беше решил, че най-добрият начин да се справи с притока на свежа кръв в отдела е да раздели всички стари партньори и да прикачи към всеки опитен детектив по един неопитен. Бош беше най-възрастният и с най-много години в отдела, поради което му се падна най-младият детектив — Сото.
— Хари, ти си стар професионалист — беше му обяснил Краудър. — Искам да наглеждаш новобранката.
Макар че не си падаше особено да му напомнят за възрастта и положението му, Бош остана доволен от назначението. Започваше последната си година в управлението и часовникът отброяваше оставащото му време до пенсия. Всеки ден, през който оставаше на работа, беше златен. Часовете бяха безценни като диаманти. Мислеше си, че е хубаво, че приключва нещата по този начин — като обучава неопитен детектив и му предава онова, което може да предаде. Когато Краудър му каза, че новият му партньор ще е Лусия Сото, Бош бе доволен. Като всички други в управлението беше чул за изявата й в онази престрелка. Знаеше какво е да убиеш някого при изпълнение на служебните си задължения, както и какво е да изгубиш партньор. Разбираше смесицата от мъка и вина, която несъмнено изпитваше Сото. Помисли си, че двамата ще се сработят добре и че ще може да я направи сериозен следовател.