Работата в екип със Сото имаше и един чудесен бонус. Нямаше да му се налага да дели една хотелска стая с нея, когато са в командировка. Това беше важен момент. Разследването на неприключени следствия включваше доста пътуване. Често онези, които си мислеха, че им се е разминало, напускаха града с надеждата, че с отдалечаването си от престъпленията ще останат далеч и от ръката на полицията. Сега Бош с нетърпение очакваше да приключи времето си в управлението, без да му се налага да дели тоалетна или да търпи хъркането и другите емисии на партньора си в тясна двойна стая на някой „Холидей Ин“.
Макар че Сото не се беше поколебала да извади пистолет срещу превъзхождащ я числено противник в испанския квартал, присъствието на аутопсии беше нещо различно. Сутринта, когато Бош й каза, че трябва да отидат при съдебния лекар, тя не изглеждаше особено щастлива. Първият й въпрос бе дали е задължително и двамата разследващи да присъстват на дисекцията. При повечето стари случаи трупът отдавна беше в земята и единствената дисекция беше анализът на стари архиви и улики. Отдел „Неприключени следствия“ позволяваше на Сото да работи по най-важните случаи — убийствата, — без да й се налага да ходи на аутопсии, пък и на местопрестъпления.
Или поне така изглеждаше до тази сутрин, когато Краудър се обади на Бош у дома.
Попита го дали е чел „Лос Анджелис Таймс“ и Бош отговори, че не си го купува. По този начин спазваше старата традиция на презрение между правоприлагащите органи и медиите.
Тогава капитанът започна да му преразказва статията от първата страница, която щеше да стане нов случай за Бош и Сото. Докато слушаше, Бош отвори лаптопа си и влезе в сайта на вестника, където историята също се радваше на голямо внимание.
Вестникът съобщаваше, че Орландо Мерсед е умрял. Десет години преди това Мерсед се бе прочул в Лос Анджелис като неволна жертва на стрелба на Мариачи Плаза в Бойл Хайтс. Парчето метал, улучило корема му, долетяло до площада от района на Плезънт Авеню и се смятало, че бил заблуден куршум от престрелка между банди.
Инцидентът станал в четири следобед в събота. По онова време Мерсед бил на трийсет и една и участвал в Мариачи група, в която свирел на вихуела — петструнен инструмент, подобен на китарата, на който се крепи традиционната мексиканска музика. Той и тримата му приятели били една от няколкото Мариачи, чакащи работа на площада — изпълнение в ресторант, участие в quinceanera парти1 или може би на някоя сватба в последния момент. Мерсед бил едър, с голям корем, и долетелият изневиделица куршум направил на трески махагоновия му инструмент, пронизал шкембето му и се забил в прешлена.
Мерсед би станал просто поредната жертва в град, в който средствата за масова информация споменават нещо и продължават с пълна скорост напред — трийсетсекунден репортаж в новините на английски, съобщение от четири абзаца в „Таймс“ и малко повече внимание в испанските медии.
Но един прост каприз на съдбата променил това. Три месеца по-рано бандата на Мерсед „Лос Рейес Халиско“ свирила на сватбата на градския съветник Армандо Зеяс, а по време на инцидента Зеяс бе участвал в надпреварата за кметското място.
Мерсед бе оживял. Куршумът бе увредил гръбначния му стълб и го бе направил параплегик2 и кауза едновременно. В разгара на предизборната кампания Зеяс го изкарваше на сцената в инвалидния стол на всичките си речи и политически изяви. Използваше Мерсед като символ на пренебрежението към жителите на Източен Лос Анджелис. По онова време престъпността беше висока, а полицейската активност ниска — още не бяха заловили стрелеца. Бандите вилнееха безнаказано, основни услуги и дълго планирани проекти като продължаването на линията на метрото се спъваха. Зеяс обещаваше да е кметът, който ще промени това, и използва Мерсед и Източен Ел Ей, за да изгради основа и стратегия, които го отделяха от тълпата претенденти за поста. Излезе победител в предварителната надпревара и с лекота спечели изборите. През цялото време Мерсед беше до него, седнал в инвалидната си количка, облечен в своя charro костюм и понякога дори с окървавената риза, която носил по време на стрелбата.
Зеяс изкара два мандата. Източен Ел Ей получи засилено внимание от градската управа и полицията. Престъпността намаля. Метрото беше прокарано — имаше дори спирка на Мариачи Плаза — и кметът се наслаждаваше на бляскавите си успехи. Но онзи, който бе прострелял Орландо Мерсед, така и не беше заловен, а с времето куршумът постепенно вземаше своето от тялото. Инфекциите довели до много хоспитализации и операции. Първо изгубил единия си крак, после другия. Към раните се добавила и обидата — простил се и с ръката, която навремето изтръгвала мексиканските ритми от струните на инструмента му.