И накрая Орландо Мерсед бе умрял.
— Сега топката е в нашата половина — каза Краудър на Бош. — Не ми пука какво пише в проклетия вестник. Ние трябва да решим дали става въпрос за убийство. Ако смъртта му може да се припише медицински към онази стрелба преди десет години, започваме разследване и ти и Лъки3 Люси поемате случая.
— Ясно.
— Резултатът от аутопсията трябва да е убийство, иначе цялата работа умира с Мерсед.
— Разбрано.
Бош вече никога не отказваше случай, защото знаеше, че са му на свършване. Въпреки това се зачуди защо Краудър дава разследването на Мерсед точно на него и Сото. От самото начало знаеше, че се предполага, че куршумът е долетял от някаква престрелка между банди. Това означаваше, че новото разследване ще се съсредоточи най-вече върху Уайт Фенс и другите банди, действащи в Бойл Хайтс. Като цяло се очертаваше испаноезичен случай и докато Сото нямаше да има никакви проблеми с езика, същото не можеше да се каже за Бош. Знаеше как да си поръча тако и можеше да нареди на заподозрян да падне на колене и да си сложи ръцете на тила, но провеждането на разговори и дори разпити на испански беше извън пределите на уменията му. Това щеше да се падне на Сото, а доколкото можеше да прецени, тя все още не беше достатъчно отракана. В отдела имаше още поне два екипа с испаноговорещи, които имаха по-голям опит като следователи. Краудър би трябвало да се спре на някой от тях.
Фактът, че капитанът не беше направил очевидния и правилен избор, събуди подозренията на Бош. От една страна, директивата със случая да бъдат натоварени Бош и Сото можеше да е дошла от КНП. Разследването щеше да предизвика интереса на журналистите и включването на ченгето герой Сото в случая можеше да спомогне за позитивно медийно отразяване. По-мрачната алтернатива бе, че може би Краудър желае провала на екипа Бош-Сото и така публично да минира решението на началника на полицията да скъса с традицията и опита при формирането на новия отдел „Неприключени следствия“. Изборът на млади и неопитни новобранци пред детективи ветерани, чакащи свободни места в УО, не се нравеше много на служителите. Може би Краудър беше решил да злепостави началника заради постъпката му.
Докато излизаха на паркинга за посетители, Бош се опита да пропъди спекулациите за мотивите. Замисли се за задачите за деня и си даде сметка, че се намират на не повече от километър и половина от участъка Холенбек и още по-близо до Мариачи Плаза. Можеха да слязат по Мишън до Първа улица и после да минат под 101. Десет минути най-много. Реши да обърне реда на спирките, които бе казал на Сото.
На половината път до колата Бош чу някой зад тях да вика Сото. Обърна се и видя някаква жена да пресича паркинга за служители — държеше безжичен микрофон. Зад нея операторът с камерата се опитваше да не изостава, докато се промъкваше между автомобилите.
Бош изруга.
Огледа се, за да види дали няма и други. Някой — може би Корасон — беше подшушнал на медиите.
Жената му изглеждаше позната, но не можеше да си спомни от кое предаване или пресконференция. Тя обаче определено не го познаваше, защото се насочи право към Сото, вдигнала микрофона. Сото беше по-известното лице за медиите. Поне в най-новата история.
— Детектив Сото, Кати Аштън от Пети канал, помните ли ме?
— Ъ-ъ-ъ, мисля, че…
— Смъртта на Орландо Мерсед официално ли е определена като убийство?
— Още не — побърза да се намеси Бош, макар да бе извън обектива.
Камерата и репортерката се обърнаха към него. Бош изобщо не искаше да се появява в новините, но трябваше да си осигури няколко стъпки преднина пред медиите.
— Патолозите преглеждат медицинското досие на господин Мерсед и ще решат на тази база. Надяваме се скоро да научим заключението им.
— Това ще доведе ли до подновяване на разследването за стрелбата по господин Мерсед?
— Случаят още не е приключен и това е единственото, което мога да ви кажа засега.
Без нито дума повече Аштън се завъртя на деветдесет градуса и тикна микрофона под носа на Сото.