— Детектив Сото, бяхте наградена с Медала за храброст за престрелката в Пико-Юнион. Да не би сега да се целите в онзи, който е прострелял Орландо Мерсед?
За момент Сото се смути, но бързо се окопити.
— Не се целя в никого.
Бош избута оператора, който се беше обърнал да снима над лявото рамо на репортерката, стигна до Сото и я поведе към колата.
— Това е всичко — каза той. — Без повече коментари. Обадете се в медийния отдел, ако имате още въпроси.
Бързо тръгнаха към колата и Бош седна зад волана.
— Добър отговор — каза, докато завърташе ключа на запалването.
— Какво искаш да кажеш? — не разбра Сото.
— Отговорът за целенето в стрелеца на Мерсед.
— О.
Излязоха на Мишън и поеха на юг. Когато се отдалечиха на няколко преки от патологията, Бош отби и спря. Обърна се към Сото и протегна ръка.
— Дай да ти видя телефона.
— Какво?
— Дай да ти видя телефона. Каза, че трябва да се обадиш, когато влязох за аутопсията. Искам да видя дали не си се обадила на репортерката. Не мога да работя с партньор, който пуска информация на медиите.
— Не, Хари, не съм й се обаждала.
— Добре, тогава дай да ти видя телефона.
Възмутената Сото му даде телефона си. Беше айфон, същият като на Хари. Той отвори списъка с обажданията. Сото не се беше обаждала на никого от предишната вечер. И последният й разговор беше с Бош тази сутрин, когато й каза за случая.
— Есемес ли й прати?
Отвори приложението и видя, че последното съобщение е до някоя си Адриана. На испански. Обърна телефона към нея.
— Кой е това? И какво пише?
— Моя приятелка. Виж, не исках да влизам в стаята, ясно?
Бош я погледна.
— Каква стая? Какви ги…
— Залата за аутопсии. Не исках да гледам.
— Значи си ме излъгала?
— Извинявай, Хари. Притеснявам се. Мисля, че не мога да го понеса.
Бош й върна телефона.
— Просто не ме лъжи, Лусия.
Погледна в огледалото и потегли. Мълчаха, докато не стигнаха до Първа улица. Бош мина в лявото платно и Сото се сети, че не отиват да занесат куршума в Областната лаборатория по криминалистика.
— Къде отиваме?
— Така и така сме в квартала. Реших да хвърлим едно око на Мариачи Плаза, а после да идем до Холенбек за досието.
— Ясно. А куршумът?
— След това. Това с престрелката ли е свързано? Нежеланието ти да присъстваш на аутопсии?
— Не. Тоест, не зная. Просто не исках да гледам.
Бош реши засега да я остави на мира. След две минути вече приближаваха Мариачи Плаза и той видя два телевизионни микробуса: бяха издигнали антените си в готовност за включване на живо.
— Направо са се нахвърлили върху новината — каза Бош. — Ще се върнем по-късно.
Продължи нататък. След по-малко от километър стигнаха до участъка Холенбек. Чисто нов и модерен, с наклонени стъклени панели, създаващи фасада, която отразяваше слънцето под всевъзможни ъгли. Приличаше повече на корпоративен офис, отколкото на полицейски участък. Бош спря на паркинга за посетители, изключи двигателя и каза:
— Ще е приятно.
— Какво искаш да кажеш? — попита Сото.
— Ще видиш.
3
Бош никога не беше харесвал кражбата на случаи. Когато работеше в отдел „Убийства“ в Холивуд, големите случаи често се отмъкваха от елитния отдел „Убийства и обири“. После започна работа в УО и се озова от другата страна на играта, като често отнемаше случаи от по-малките районни отдели. Подобни неща рядко се случваха в Неприключени следствия, защото случаите бяха стари и тънещи в прах. Но случаят Мерсед, макар и десетгодишен, не се съхраняваше в архивите на отдела, а все още принадлежеше на двамата първоначални следователи, които го бяха поели в деня на стрелбата. До този момент.
Бош и Сото влязоха в участъка през работната врата, както наричаха входа откъм паркинга за полицейски коли. Продължиха по един заден коридор до детективския отдел и Бош почука на отворената врата на кабинета на лейтенанта.
— Лейтенант Гарсия?
— Същият.
Бош влезе в мъничкото помещение, следван от Сото.
— Аз съм Бош, а това е Сото. Идваме от Неприключени следствия да вземем материалите за Мерсед. Търсим Родригес и Рохас.
Гарсия кимна. Изглеждаше като класически администратор от ЛАПУ — бяла риза, безлична вратовръзка, преметнато през облегалката на стола сако. Копчетата на ризата му бяха с формата на миниатюрни полицейски значки. Никое ченге не би тръгнало с такива копчета по улиците. Твърде крещящи и твърде лесни за губене при сбиване.
— Да, отгоре вече ни предупредиха. Всичко е готово. ППЛ е зад ъгъла, след доилнята.