Сото кимна. Бош се опита да измести фокуса от нея и каза:
— Вижте, ако не сте особено заети в момента, можем да пийнем по кафе и да поговорим за съдържанието на тези папки.
От изражението на Родригес му стана ясно, че е сгафил.
— Десет години работа по случай и накрая получаваме чашка кафе — каза Родригес. — Изобщо не ми е притрябвало кафето ви. — Кимна към Сото и добави: — Освен това си имаш heroina con la pistola в екипа, човече. Лъки Люси. Не ти трябваме.
Бош си даде сметка, че губенето на случая не е единственото, което гложди Родригес. Човекът беше бесен, че все още работи във второстепенен участък, докато Сото се е озовала в Неприключени следствия без капка опит. Хари разбираше, че в момента с нищо не може да разведри обстановката, и реши да се омете, преди нещата да са се размирисали още повече. Забеляза, че Рохас не се беше присъединил към партньора си с презрителни подмятания към Сото или за връщането в случая. Хари щеше да се обърне към него по-късно, когато са готови.
— Добре, тогава просто ще вземем нещата.
Пристъпи напред, сложи трите папки върху кутията, взе цялата купчина и каза:
— Лусия, вземи китарата.
— Това е вихуела, мой човек — каза Родригес. — Гледай да не го объркаш на пресконференцията.
— Ясно — рече Бош. — Благодаря.
Изправи се с товара си и погледна бюрата да види дали не е пропуснал нещо.
— Добре, момчета, благодаря за съдействието. Ще поддържаме връзка.
После тръгна към изхода, следван от Сото.
— Гледай да го направите — обади се Родригес зад тях. — И носете кафе.
Мълчаха, докато не излязоха на паркинга.
— Съжалявам, Хари — каза Сото. — Изобщо не трябваше да работя по този случай. Или в този отдел.
— Не им обръщай внимание, Лусия. Ще се справиш чудесно и адски ще си ми нужна по случая. Ще си изключително важна.
— Какво, като преводачка ли? Това не е детективска работа. Имам чувството, че са ми дали нещо, което не заслужавам. Чувствам се така, откакто ми предложиха да избирам къде да постъпя като детектив. Трябваше да избера отдел „Кражби с взлом“.
Бош остави кутията и папките на капака на колата, за да извади ключовете. Отвори капака, мина отзад и едва успя да намести материалите и калъфа в багажника. След като всичко беше на мястото си, щракна закопчалките и отвори калъфа. Погледна вихуелата, без да я вади. Полираната повърхност на инструмента беше продупчена от куршум. Бош затвори калъфа и го закопча. После се обърна и най-сетне отговори на партньорката си.
— Чуй ме, Лусия. Щеше само да си изгубиш времето в Кражби с взлом. Работя с теб само от няколко седмици, но знам, че си добро ченге и ще станеш много добър детектив. Престани да се подценяваш. Както видя току-що, винаги има хора, които да го правят вместо теб. Просто трябва да не им се връзваш. Те искат онова, което имаш, и нищо не можеш да направиш по въпроса.
Сото кимна.
— Благодаря. Наричай ме Люси, ако нямаш нищо против. Когато се обръщаш към мен с Лусия, имам чувството, че не сме истински партньори.
— Добре, Люси — значи Люси. Трябва обаче да запомниш нещо от всичко това. Случаи като този са кражба. Отмъкване. На никой не му харесва, когато от Убийства и обири се намесят и ти вземат случая. Хората мрънкат, но го преживяват. Колкото до тези двамата, преди всичко да е приключило, ще се скъсат да ни помагат. Само почакай и ще видиш.
Тя не изглеждаше особено убедена.
— Не съм сигурна за Родригес. Все едно са му бръкнали в задника.
— Но в крайна сметка е детектив и ще направи онова, което е правилно — каза Бош. — Да вървим.
— Добре.
Качиха се в колата и излязоха на Първа, минаха покрай китайското гробище и продължиха към магистрала 10. Оттам имаха две минути път до изхода за Кал Стейт, където се намираше Областната лаборатория по криминалистика.
Лабораторията представляваше пететажна сграда насред кампус. Беше построена в рамките на партньорска програма между ЛАПУ и Областното шерифско управление на Ел Ей — логично решение, тъй като двете служби поемаха над една трета от престъпленията в щата Калифорния и при много от тях юрисдикциите се припокриваха.
В самата лаборатория обаче управленията бяха стриктно разделени. Отделът за анализ на огнестрелни оръжия беше към ЛАПУ и включваше така наречената лаборатория за куршуми, където техници работеха в слабо осветено помещение и с помощта на лазери и компютри се опитваха да сравняват куршуми от различни случаи.
Именно тук беше надеждата за случая Мерсед. При разследването си преди десет години Родригес и Рохас така и не бяха намерили гилза от стрелбата, а куршумът беше останал в тялото на Мерсед до неотдавна. Шансовете не бяха особено големи, но ако изваденият от гръбнака на жертвата куршум имаше аналог с някой от друго престъпление, пред Бош и Сото щеше да се открие цял нов хоризонт за разследване.