Спряха при южния край на главната улица, където тя се пресичаше с широк каменен път, минаващ между града и пристанището. Пристанищната страна гъмжеше от хора, забързани към чакащи лодки и баржи, привързани за кейовете, и други, задържали се навътре за възможност да пристанат.
Богартис махна на един пазач и викна:
— Какво става тук?
Войникът беше млад, още почти момче, с буйна тъмна коса, която стърчеше изпод шлема му, и загоряла от слънцето кожа, която изглеждаше бронзова на слънчевата светлина. Тъмните му очи огледаха четата обнадеждено.
— Баронът ли ви праща? — попита младежът.
Богартис кимна. Вдигна свитъка с печата и попита:
— Накъде са тръгнали всички?
— Накъдето и да е, стига да не е тук — отвърна младежът. — Така е, откакто дойде вестта за нападенията нагоре по брега. — Погледна през рамо, после отново се обърна към капитана. — Тук сте да ни подкрепите ли?
Богартис поклати глава.
— Заповед от барона. Трябва ни кораб.
При този отговор изражението на войника видимо се промени и той дори се намръщи.
Деклан заговори бързо:
— Вече е доста спокойно от Маркенет надолу до тук. Нападателите явно са си заминали.
— Освен това, според всички донесения, тези хора нямат къде другаде да отидат — каза Богартис.
Стражът не изглеждаше много облекчен. Погледна Богартис и каза:
— Намирането на кораб едва ли е възможно. Всеки капитан в града прави каквото може да откара хора и вещите им.
— Ще се оправим — каза Богартис. — После се усмихна. — Предай на хората, че нападателите са си отишли. — Огледа наоколо. — Конюшни?
— Има много. Най-близката е ей натам — отвърна стражът и посочи на югозапад.
Богартис обърна коня си към четата и викна:
— Сиксто, отведи конете до конюшнята. — Посочи още няколко други. — Идете с него. Останалите — слизай и нарамвай багажа.
Мъжете бързо се смъкнаха от конете, а Богартис каза на Сиксто:
— Виж какво можеш да намериш за стоянка. И склад за такъмите. Знаеш какво да правиш.
Сиксто кимна и пристъпи бързо да поеме юздите на другите три коня, след което поведе четирите на юг. Последваха го други мъже и скоро десетима поведоха четирийсет коня по улицата, мъчейки се да ги удържат.
Богартис огледа улицата, след което посочи близкия хан.
— Деклан, ти иди там. — Посочи с брадичка друг хан по-надолу по улицата. — Аз ще ида в онзи. Виж дали можеш да намериш посредник, капитан, или който там може да ни даде кораб.
— Виждам какво мога да намеря, после идвам при теб? — попита Деклан.
— Да. И обяснявай, че нападенията са приключили. — Богартис махна на половината мъже да го последват.
Останалите тръгнаха след Деклан към хана. Той вдигна очи и видя нарисувана табела, избледняла, с кит, скачащ над котва.
— Допускам, че това ще е „Китът и котвата“ — подметна.
Един от мъжете се изсмя.
Щом влязоха в хана, с изненада откриха, че гостилницата е почти празна. Беше по обед и Деклан бе очаквал да види поне докери, които ядат и пият.
— Нямаме много ядене! — викна гостилничарят зад тезгяха.
Деклан се огледа, след което махна на мъжете да насядат на близките маси. Отиде до тезгяха и попита:
— И какво имате?
— Сирене, наденици и може би достатъчно бира за халба — две за всеки от вас. Хляб, плодове, зеленчуци — всичко друго свърши.
— Хората грабят каквото могат?
— Не, поне тук не — каза гостилничарят. — Просто не сме имали доставки вече от близо седмица, а я закъсахме още когато започна бедата. Местните фермери се разкараха.
Деклан кимна. Всички ферми, които бяха подминали през последните няколко дни, бяха изоставени.
— А двамата тукашни хлебари затвориха и заминаха преди два дни. — Гостилничарят погледна хората на Деклан. — Дори комарджиите, крадците и курвите избягаха. Аз съм единственият тук, тъй че ще трябва да изчакате малко.
— Работил съм в гостилница — каза Деклан. — Ще занеса бирата, докато ти се оправиш с храната…
— Литвик — каза гостилничарят. — Казвам се Литвик.
Деклан заобиколи тезгяха, свали халба от лавиците и започна да ги пълни.
— Преди да побегнеш в кухнята, я ми кажи къде да намерим посредник или собственик на кораб?
— Никакъв посредник няма, но капитаните обикновено са в „Гладният тигър“. — Кимна към хана, към който се бе запътил Богартис. — Или тук в „Скачащият кит“.
Литвик се вмъкна в кухнята, а Деклан приключи с пълненето на първите четири халби и промърмори: