— „Скачащият кит“. Е, това не го познах.
Бяха осигурили кораб, „Бригида“, търговска шхуна, достатъчно голяма да побере четата и продоволствието. Четирийсет въоръжени мъже в съчетание с тлъста кесия баронско злато убедиха капитана, че една разходка до Южна Тембрия е точно чартърът, който му трябва, и той започна да връща на местните каквото му бяха платили за превоз на юг. Както беше предвидил Деклан, щом вестта, че нападенията са приключили, се разпространи, хората започнаха да връщат вещите си в града. Няколко души, които живееха тук, бяха дошли при Богартис и Деклан да ги попитат вярно ли е и отговорът, че са хора на барона, дошли от Маркенет, бе посрещнат с облекчение.
Богартис беше прекарал остатъка от предния ден в разпространяване на мълвата, че баронът предлага работа и безопасно убежище в Маркенет за всички опитни работници и служба за войници и моряци. Докато четата наемници се качи на борда, оживената дейност на пристанището беше спряла и можеше да се види дълга колона от останалите в града хора, напускащи през портата, през която Деклан и четата бяха влезли. Богартис поговори с останалите войници на барона и ги посъветва да пратят съобщение да попитат дали да останат, или също да се върнат в столицата.
Конюшнята, до която Сиксто и другите бяха отвели конете, се оказа празна и бързата обиколка из градчето показа, че няма къде да оставят животните, след като другите конюшни — поддържани от търговци — бяха изоставени. След като нямаше кой да купи конете, наемниците ги откараха до една ливада наблизо и ги пуснаха на воля. За един кратък миг Деклан помисли дали да не отдели време да им махне железните подкови, но реши, че тези животни са в твърде добра форма, за да ги хванат скоро. Някой достатъчно умен да донесе чувал зоб и да почне да ги връзва, а след това да ги навърже на дълго въже, щеше да ги откара за няколко часа. Подозираше, че такъв човек можеше накрая да ги препродаде обратно на барона.
Богартис уреди да оставят седлата и сбруята на склад при собственика на „Скачащият кит“ и се качиха на кораба.
Деклан обиколи бързо „Бригида“ — искаше да разбере как най-добре може да се защити, все едно корабът беше крепост или град. Просто беше нещо, което трябваше да направи. Забеляза, че Богартис също обмисля възможността за морска атака. Застана до капитана и попита:
— Пирати?
Богартис кимна, после попита:
— Бил ли си се някога по море?
Деклан поклати глава.
— Малцина в четата ни са се били. Мразя го. Трябва не само да се безпокоиш някой кучи син да не ти клъцне главата, но палубата се клати, мокра е, понякога има пожар и има предостатъчно отломки, пръснати по палубите, за да се препънеш. Ако те видят, че идваш, дори ще сложат капани на борда на своите кораби в случай че ги отблъснеш — отровни шипове, телове за спъване и разни други изненади. Точно затова повечето опитни пирати използват големи тежки оръжия — секири, ятагани, дори големи саби. Налитат ти бързо, секат, за да те извадят от равновесие, и няма време за умение.
— И какво правиш тогава? — попита Деклан.
— Не им позволяваш да те доближат, ако можеш, и ги мушкаш тия кучи синове в секундата, в която се открият. Ако все пак влезеш близо, влез още по-близо, под замаха им, и търси слаби места. Повечето пирати не обичат да носят броня, понеже паднеш ли във водата, това е най-бързият начин да се удавиш.
Деклан кимна.
— Благодаря.
Богартис не каза нищо, само издиша дълго, почти въздишка. Деклан се зачуди дали от умора или от нещо друго.
Хава се събуди и откри, че страната на Хату на леглото е празна. Веднага щом го беше хванала сам, го беше замъкнала в леглото и след като правиха секс, се окъпаха заедно. Някъде след ядене и още секс бяха потънали в дълбок доволен сън.
Погледна през прозореца, видя, че небето на изток изсветлява, и прецени, че слънцето ще се издигне над морето след по-малко от половин час. Знаеше точно къде ще е Хату и усети, че това я ядоса.
Детството им заедно беше диктувано от школата, освен когато им възлагаха задача, било тренировка или работа с екип, а тогава обстоятелствата диктуваха какво правят заедно или отделно. Но краткото им пребиваване заедно в Хълма на Беран беше променило нещата.
Лъжливият им брак беше замислен първоначално по привидно противоречиви причини от учителите Зусара и Кугал, тъй че Хава да може да наблюдава Хату и да го убие, ако се превърне в опасност за Кралството на нощта. Бодай смяташе да задържи Хату колкото е възможно по-далече от Съвета, за да осигури безопасността му, докато Огнената гвардия успее да го отвлече и доведе тук. През краткото време, в което се бяха престрували на младоженци, с устройването и поддържането на хан, бяха навлезли в навиците на семейна двойка. Ставаха в зори, подготвяха се за дневната работа, обслужване на пътници, чистене, всичко, което бе нужно. Това ежедневие ги бе превърнало в онова, което се преструваха, че са — женена двойка. Уникалното преживяване за тях бе в това, че освен когато Хату взимаше фургон до Маркенет за вино, уиски, бурета бира и някои продукти, които не можеха да се намерят наблизо, бяха заедно. Всяка минута.