За миг Хату беше силно изкусен да направи нещо, за да ги накаже, но Натан се намеси отново.
— Действаш ли, би могъл да застрашиш онези, които обичаш. Но последната троха водна магия угасва. Те ще умрат до няколко часа.
— Скоро?
— Много скоро. След тяхната кончина ти ще си единственото същество на силата, единственият владелец на магия на Гарн. Ти си Господарят на стихиите. Но си млад, имаш нужда от обучение.
— Тогава ще ги оставя на смъртта, която са заслужили.
Хату остави съзнанието си да се издигне без усилие до повърхността, но вместо мигновено да се върне в библиотеката, се задържа за миг все едно се рееше над водата и просто пиеше от енергията на този свят.
Усети внезапно ощипване. Погледът му се върна на Хава и той видя ярка светлина в далечината. Измести се, за да я погледне по-отблизо, и осъзна, че гигантското здание, което бе видял по-рано, гори. От най-долния вход все още бягаха хора и зад тях бълваха валма дим.
Допусна, че Хава е възбудена от предстоящото безопасно пътуване към дома, и за миг изпита дълбоко облекчение от това, че всичко с нея е наред. Донти беше до нея и Хату изпита прекрасно чувство за пълнота от това, че Донти е жив, а Сестрите на Дълбините са мъртви или умираха.
След това го споходи странно усещане, далечно трептене, което погъделичка любопитството му. Отказа се да гледа Хава и кея и се отправи към смътното жужене.
Отне му секунди, докато стигне до източника, и спря, за да проучи произхода на трептенето.
Върна се в библиотеката и каза на Заакара, Руфио и Натан:
— Има нещо, което трябва да видите.
Тримата оформиха квадрат с него и той се върна на гледката си.
— Има преграда — каза Хату.
Другите изчакаха, след това Натан каза:
— Сподели усещането си.
Хату заопипва слепешком, а след това промълви:
— Мисля, че това ще свърши работа.
Изведнъж другите трима усетиха гъделичкането, жуженето в края на възприятието, и Хату каза:
— Това е преградата, около това огромно плато.
Изтегли възприятието си така, че все едно беше на мили разстояние, и Заакара каза:
— Стой! Замая ме.
— Ще го превъзмогнеш — каза Натан.
— Какво е това? — попита Руфио.
Хату настрои зрението си и видя в далечината огромна структура, нещо като каменен лабиринт, с могили, прорязани от тунели. Беше мрачно, запустяло, безжизнено място, покрито с купол от енергия.
— Доближи се! — каза Заакара.
— Може да е болезнено — отвърна Хату.
Минаха през преградата и рязка болка прониза и четиримата.
— Това е смъртна преграда — каза Натан. — Всяко живо същество би трябвало да е загинало в мига, в който я премине.
— Усетих нотка от Пустошта в нея — каза Хату. — Затова заслоних всички ни.
— Как го направи? — попита Руфио.
— Не знам — отвърна Хатушали. — Просто не исках да пострадате.
— Какво е това място? — попита Заакара.
Хату насочи възприятието си надолу и започна да се движи над каменния лабиринт.
След малко Натан възкликна:
— О, богове!
— Какво? — попита Хату.
— Напусни! — каза Натан. — Махни се оттук!
— Какво е това? — попита Хату.
— Това е развъдник на Децата на Пустошта — отвърна Натан.
— Кои са Децата на Пустошта?
— Имат много имена: привидения, призраци, таласъми и безчет други. Под каквото и име да са, те са унищожители на живот.
— Как са свързани с онова нещо в ямата?
— Не знам — отвърна Натан.
Изведнъж се озоваха отново в библиотеката.
Руфио тръсна глава, за да я прочисти.
— Какво беше онова там? — попита Хату.
— Обяснението ще е дълго — отвърна му Натан.
— Жена ми се връща и ще е на междинния остров след по-малко от ден, и искам да съм там да я посрещна. Но за да го направя, трябва да замина скоро.
— Мисля, че ако ми покажеш къде е този остров, мога да ни отнеса бързо — каза Руфио.
Хату помълча, след това кимна. Натан кривна леко глава в знак, че иска да поговори с него насаме.
Хату кимна, че го е разбрал, и стана от стола си. Отидоха в едно тихо кътче в библиотеката и Хату попита:
— Какво имаше предвид, когато каза, че времето ти тук почти е привършило?
Натан се почувства неловко.
— Не мога да го обясня. Моето съществуване е… ограничено и не ми е дадено да го контролирам. — Усмихна се. — Задаваш много въпроси и не знам дали изобщо ще имам времето да отговоря на всички тях. Децата на Пустошта са… същества не е точно название, но мисля за тях като за по-низши създания от същото място, което е родило Ужаса, Пустошта. Защо са тук и какво общо имат с теб, това трябва да се изследва.