За миг изражението ѝ стана сурово.
— Значи, или се отказвам да съм най-добрият проклет корабен капитан на този свят, или ме оставяш тук сама!
Руфио и Заакара бяха достатъчно близо, за да ги чуват, и Руфио каза:
— Ние имаме кораби.
Очите на Хава се разшириха и тя погледна от Хату към Руфио.
— Какво?
— Казах: имаме кораби. Ако ти трябва кораб, няма проблем.
— Имате ли пирати? — попита тя.
— Скапано много, ако искаш истината — каза Заакара.
Тя живна.
— Звучи ми точно като място за мен.
— Но трябва да тръгнем веднага — каза Руфио.
Донти излезе от павилиона, за да ги потърси, и се приближи точно когато Хава прегърна Хату през врата и каза:
— Разбира се, че ще дойда навсякъде с теб.
Притисна го до себе си, а след това го отблъсна закачливо.
— Щом имат кораби.
— Какво става? — попита Донти. Въздействието на уискито на Колин започваше да му личи.
— Идваме! — извика Хава на Руфио. Прегърна Донти през врата и махна на Хату да се приближи, за да прегърне и него.
— Какво? — попита Донти.
— Отиваме на приключение — каза Хава. — Обичаме те, идиот такъв! Пази се жив!
Изведнъж до тях изникна огромен овал енергия, който Хату усети още щом се появи.
Съскащият звук, който излъчваше овалът, накара Дейлон, Деклан и останалите от свитата на краля да излязат от павилиона.
Руфио даде знак на Заакара да пристъпи първи, а Хату извика на Деклан:
— Предай довиждане от мен на Бодай, когато посетиш Светилището!
Деклан им махна, щом Хава пристъпи през сребристата светлина и изчезна. Хату я последва.
Тъкмо когато и Руфио се канеше да премине, Донти затича към овала и извика:
— Почакайте ме!
Гмурна се в същия миг с Руфио и секунда след това овалът искряща енергия угасна и престана да съществува.
Сиксто застана до рамото на Деклан и каза:
— Мислиш ли, че изобщо ще ги видим някога пак?
Деклан помълча, после отрони:
— Не знам. Но вече вярвам, че всичко е възможно.
Донти се плъзна по мократа трева, бутна Хату отзад и го запрати да се търкаля надолу и да тупне по задник.
Хава и Заакара се оказаха достатъчно далече, за да не събори и тях. Руфио падна на една страна и се потъркаля няколко стъпки по тревистия склон.
Наблизо стояха двама мъже с черни халати. И двамата държаха тояги. По-високият беше с чисто бяла коса, падаща до раменете му, макар лицето му да изглеждаше относително младо. Вторият сякаш беше много развеселен от търкалянето и се приближи да помогне на Хату да се изправи.
— Добре дошли — каза белокосият мъж. — Очаквах само един новодошъл, но всички сте добре дошли.
Хава плесна закачливо Донти по рамото.
— Можеше да се убиеш, идиот такъв.
— Ау! — изохка той. — Боли! — Огледа се и завъртя главата си толкова рязко, че вратът го заболя. Той го разтри и възкликна: — Вижте!
— Какво? — попита Хава.
— Три луни!
Горе над тях голяма луна огряваше небето, а в далечината бавно се издигаха две по-малки.
Тъмнокосият мъж каза:
— Когато и трите са високо, е светло почти като в мъглив ден.
— Къде сме? — попита Донти.
Белокосият мъж махна широко с ръка.
— Този остров е Островът на чародея, а от другата страна на този хълм е нашата школа. Вила Беата, което означава Щастлив дом. Ние сме сред океана, наречен Горчивото море, а вие сте на свят, наречен Мидкемия. Аз съм Магнус.
По-младият мъж стисна ръката на Хату и каза:
— Аз съм Филип, но всички ме наричат Пъг.
Благодарности
Още веднъж благодаря на хората, които направиха възможна тази моя кариера, започнала преди десетилетия с всички мои приятели в ролевите игри, и на хилядите читатели, с които съм имал честта да се запозная лично и онлайн. Усещането понякога е, че правя това сам, но всъщност имам много хора, които правят този живот възможен и удовлетворяващ. Специално бих искал да благодаря на Джейн Джонсън и Вики Лийч Матеос за редакторската мъдрост и многото тежък труд през многото трудни дни.