Дейлон не отвърна нищо, но с леко махване с ръка подкани Бернардо да продължи.
— Тъй че бихте могли да разберете кой стоеше зад опустошаването на всеки град и село по крайбрежието ви, както и крайбрежието по Теснините. И… — Бернардо замълча за миг — това, което подозирам, че ще е следващото им нападение, и, по-важното, къде са те. — Отново помълча. — И кои са те.
— Не бързайте — каза Дейлон. — Отделете толкова време, колкото ви е нужно, ваше преосвещенство.
Бернардо вдигна чаша от подноса със закуски и напитки и отпи. А после заговори:
— За да разберете, трябва да ви кажа за една далечна… нация или група нации, далече отвъд морето, и за един народ, познат като азанти.
На горния етаж, до подслушвателната тръба, Донти се мъчеше да задържи ума си върху разговора долу. Цял живот беше слушал истории за този лорд или онзи благородник, изменящ на този приятел или онзи съюзник, и как двамата стават врагове. Винаги се стигаше до разрушение и кръвопролитие и всички тези истории се въртяха около ролята, играна от квели наскости, Скритите, най-висшия ранг, постижим от учениците в Коалтачин. Колкото и нищо от чуваното да не звучеше уникално за Донти, все пак беше впечатлен от дълбочината на измяната, разкрита от Бернардо Делнокио и принудила го да бяга, за да спаси живота си.
Последваха няколко въпроса от барона, а след това Делнокио изрече една дума, от която Донти настръхна.
— Азанти.
Без да мисли, Донти натика запушалката в устието на подслушващата тръба, скочи от стола и налетя към вратата, но откри, че е заключена. Стисна юмрук и заблъска по нея, за да привлече вниманието на стражите, които трябваше да са поставени отвън.
— Хей!
Чу как ключът изщрака в ключалката и се отдръпна, преди вратата да се отвори рязко.
— Какво? — попита страж с грубовато лице, чието изражение издаваше, че е готов за всяко внезапно движение, което Донти може да направи, за да избяга.
Друг страж надникна над рамото му, готов за бой.
— Известете Балвен. Трябва да го видя веднага щом се освободи.
— Той е с барона — каза първият страж.
— Знам къде е. Това не може да чака — каза Донти с надигащ се гняв. Осъзнал, че свада с двама стражи не е най-добрият избор за него, заговори през стиснати зъби: — Съобщете му. Веднага. Имам нещо, което той трябва да чуе колкото може по-скоро!
Тялото му трепереше от едва сдържана ярост, но Донти направи стъпка назад, върна се на стола и долепи ухо до подслушващата тръба. Знаеше, че Балвен ще дойде рано или късно, след като разговорът с „негово преосвещенство“ приключи, но не знаеше колко скоро.
— Ти… — почна първият страж и пристъпи към Донти.
Донти вдигна ръка и изсъска:
— Тихо! Слушам. Прати съобщение на Балвен веднага или ще пазиш ремонтна бригада в каналите, ако не и по-лошо.
Изражението на войника премина от гняв в объркване. Каквото и да беше очаквал, да му кажат да иде до най-могъщия човек в баронския двор, а после да му кажат да млъкне, за да може затворникът да слуша смътни гласове от метална чаша в стената, не беше това. Тъй че се поколеба. След което реши да направи това, което правят войниците от зората на съществуването на армии: да намери сержант и да го остави той да реши какво да прави.
След няколко минути войникът се върна на стъпка зад един сержант с пелерината на домашната гвардия на барона. Преди сержантът да е успял да отвори уста, Донти вдигна ръка, обърна се и рече:
— Балвен ме постави тук да подслушвам… — посочи металния отвор — и току-що чух нещо, за което той трябва да говори с мен веднага! Пратете му бележка… — Имаше чувството, че преглъща камък, но се принуди да добави: — Моля, сержант.
Нещо в тона му убеди сержанта и той помълча за миг, а после се обърна към войника, който го беше довел.
— Стой тук.
Войникът измънка:
— Какво трябва да…
— Млък! — изсъска Донти.
Войникът го погледна, несигурен дали да се съобрази с тази заповед, после погледна сержанта, който му посочи вратата. Войникът кимна, излезе и затвори вратата, а Донти се съсредоточи върху онова, което се говореше в стаята долу.
Балвен влезе няколко минути след като Донти чу, че срещата е приключила, и мъжът, наречен „Преосвещенство“, бе отведен в някой апартамент, заделен за гости, или килия в тъмницата — Донти не беше сигурен какво означаваше „подходяща квартира“.