Лордът на Златния прайд изгледа другите четирима лордове на Прайдове, а след това Първия говорител. Той отвърна с лек поклон, след което изрече:
— Камерата е запечатана и сега отстъпвам на Лорда на Златния прайд.
Тарквен — мъж на висотата на своето могъщество, физически, както и политически — се изправи бавно. Беше наистина впечатляващ — много висок, с широки рамене и тесен кръст, лицето му — с изсечени черти и квадратна брадичка — изглеждаше все едно изваяно от съвършен обсидиан. Очите му бяха тъмни като кожата му. Осанката му бе още по-внушителна заради халата, който носеше — червен, украсен със златно везмо и обшивки на раменете. На фона на тъмната му кожа халатът му изглеждаше стряскащо, каквото бе и намерението му още когато го бе поръчал преди десет години. Мразеше да го носи, защото бе плътен и тежък, а климатът в Акена изискваше леко облекло, каквото носеха всички други граждани при повечето поводи, но разбираше, че такова великолепие подсилва аурата му на власт. Другите лордове на Прайдове знаеха, че освен че е висок, той е целият мускули и жили, най-силният и най-свирепият воин сред тях. Честно казано, повечето от тях не бяха държали оръжие от години.
Тарквен бе третият в родословната си линия, станал Върховен лорд на Прайда, бреме, което бе приел като своя съдба.
Дядо му бе съкрушил много съперници, за да придобие върховенство в Камерата, рискувайки на моменти да го сполети възмездието на Господарите, а баща му бе устоял на няколко опита Златният прайд да бъде отстранен от властовата си позиция. В историята на държавата никой друг Прайд не се беше задържал на такава висота за толкова дълго.
Въпреки относителната си младост (беше навършил трийсет и шест преди месец) Тарквен още от дете бе учен на управление и разбираше и публичните, и прикритите методи за съхраняване на контрол. Нещо повече, беше усвоил изкуството на убеждението: склоняваше другите лордове на Прайдове да го следват и знаеше кога да отстъпи на алтернативни решения, за да спечели социално, макар и да загуби другояче, и кога да отстоява твърдо позицията си.
Управлението му не беше толкова смутно, колкото на предшествениците му, след като другите водачи бяха отраснали с представата, че Златният прайд е жизненоважен за целия им живот. Ако Тарквен завещаеше първенството на най-големия си син, това можеше да се окаже началото на първата династия на Нитания. Никой Прайд в историята не бе устоявал за четири поколения. Това беше нещо, което Тарквен трескаво желаеше.
Той удостои с лек поклон, почти кимване, Нестор, Първия говорител.
— Започваме — обяви Нестор официално.
— Донесенията са получени и обсъдени — заяви Тарквен и замълча за ефект. — Обсъдени са и онези от агентите, които предпочетохте да не споделите.
Последва леко размърдване от страна на някои от лордовете на Прайдове, свидетелство, че убождането на Тарквен е улучило целта.
Нервите му се бяха изопнали на ръба на самообладанието, когато бе прочел доклада на собствения си агент, поднесен му лично от доверени посредници, преди да се облече за днешната Камера. Този доклад бе източникът на едва сдържания му гняв.
Някой беше пленил „Черната диря на Борзон“, кораба съкровищница на Златния прайд. Това не само го лишаваше от изобилие за години напред, но превръщаше едно печелившо начинание във финансово бедствие с монументални размери и потенциално отслабваше неговия Прайд дотолкова, че да го направи уязвим за повечето съперници, Прайдовете на Оникса и на Тигъра, или дори за амбициозни новоиздигнали се като Прайда на Ягуара.
Тарквен заяви:
— „Кралицата на бурите“ е превзета. Въпреки че е била с добре екипиран екипаж и допълнителни бойци.
Повечето лордове на Прайдове бяха получили същото донесение, но малцина си бяха направили труда да го прочетат преди това заседание. Последва всеобщо поемане на дъх.
— Това сигурно ли е? Не би ли могла да се е изгубила в морето? — попита Миоскоми, лордът на Прайда на Оникса.
— Сигурно е — отвърна Тарквен. — Имаме потвърждения, че „Кралицата на бурите“ е изчаквала в засада в случай че някой неразумно опита пробег северно от Елсобас… — Той въздъхна. Осъзна, че знаят къде беше хвърлил котва корабът. — И има трупове. Нещо, което щяхте да знаете, ако бяхте прочели доклада. — Пое си дъх. Изопнатите му нерви заплашваха да избият в невъздържани думи. Имаше обаче моменти за сипане на ругатни и моменти за хладнокръвно информиране, въпреки личното му настроение.