Капитанът се беше отбил в едно градче за прясна вода и закупи провизии от местен търговец. Богартис бе задържал хората си на борда, заради възможността за някои изненади. След като натовариха вода и храна, продължиха на запад, заобиколиха носа и поеха на юг. Капитанът каза, че до този бряг преди седмици били стигнали нападатели, но явно по-скоро с намерението да държат хората на сушата, отколкото за опустошения.
Минаха през още един голям залив и след два дни видяха суша, която според Богартис беше Областта на Граничните племена. Номадите не се подчиняваха на никой крал или барон — бяха свободни търговци и бяха прочути с несравнимата си конница.
— Трябва ли да ги известим, че баронът изгражда армията си?
Богартис се засмя, искрено развеселен.
— В най-добрия случай ще ограбят всеки, който се доближи до тях. Или по-вероятно ще го ограбят, след което ще го вържат на кол над мравуняк за забавление. А имат страшно гадни видове мравки толкова близо до Горящите земи — големи и червени. За секунди могат да ти направят оток колкото копче на куртка. — Засмя се.
— Единственият начин да се преговаря с тези мародери е когато дойдат в градче за търговия. Тогава обикновено се държат добре, тъй като искат да им се отговори с гостоприемство — но това е само тогава. Смятат степите, езерата, хълмовете и долините от това крайбрежие до планините западно от Метрос за свои и макар да може да се дърлят помежду си и да си крадат жените и конете и да имат кръвни вражди и така нататък, се съюзяват като един срещу всякакви чужденци.
— Все пак, изглежда, са добри бойци и ще е добре да са на наша страна — каза Деклан.
— Ако вярваш в чудеса, каквито проповядва Църквата на Единия, това ще е направо чудо, приятелю — каза Богартис.
Деклан остана дълго на перилото, след като Богартис го остави, зачуден дали такова нещо като чудо съществува и какво би струвало да се уреди едно.
Деклан стоеше на носа. На запад виждаше смътните очертания на острови и знаеше от указанията на Едвалт, след като бе спечелил званието майстор ковач, че сред тях се намира един специален източник на редкия пясък, който бе нужен за направата на най-добрата стомана в Гарн. Щеше да им трябва кратка почивка, а след това той и няколко отбрани мъже от четата на Богартис щяха да идат и да осигурят достатъчно от онзи пясък за изковаване на мечове за армията. И тази армия щеше да нанесе възмездие на онези, които му бяха отнели всичко, което бе обичал.
Когато наближиха пристанището Ейбала, Богартис дойде при него и каза:
— Става нещо.
Деклан изсумтя в знак на съгласие. Край брега бяха закотвени няколко кораба и лодки, прекарваха хора и товар от сушата.
— Изглежда ли ти познато? — попита Богартис.
— Даже прекалено познато — отвърна Деклан. — Торанда, отново.
— Щом пуснем котва, започваме да прехвърляме хората на брега. Ще отнеме доста време, докато качим провизии, и ще ни трябва по-малка лодка, според това, което капитанът каза за онези острови. Този кораб гази твърде дълбоко, за да е безопасно. А и всички имаме нужда да се поразтъпчем на сушата.
Деклан кимна.
— Съгласен. — Помълча, после каза: — Отраснах на брега на Съглашението. Знам каква лодка да търся. Ще ни трябват шестима мъже, лопати и голям обкован сандък или кош, в който да можем да сложим големи торби. Ако помня точно указанията на Едвалт, ще ни трябват три или четири дни дотам и обратно.
Богартис отвърза кесия монети от колана си, претегли я на ръка да определи колко има вътре, после отвърза втора и ги сравни. Даде едната на Деклан и каза:
— Купи каквото ти трябва. Вземи Сиксто и още четирима. Срещаме се преди залез-слънце в който хан е най-близо до мястото, където ви свалим. — Махна към оживеното пристанище. — Ще ида с капитана да видя за провизии за пътя обратно на север и да разбера какво все пак става тук.
— Мисля, че не е нищо добро.
Богартис го погледна и каза:
— Няма много признаци за нападение по това крайбрежие, тъй че да се надяваме, че е просто като в Торанда — слухове, всяващи паника.
— И аз се надявам да е само това — съгласи се Деклан.
Но нещо студено в стомаха му му подсказваше, че едва ли е така.
Деклан огледа дългата двайсет и пет стъпки лодка, оборудвана с четири гребла, три пейки и мачта, която лесно можеше да се вдига или сваля, докато е във вода. Имаше обаче два дълги пръта, чието устройство му бе непознато.