— Защо, в името на боговете? — попита Бенруф.
— Защото смятам да ги убия и да им взема конете — отвърна Богартис.
Очите на Бенруф се разшириха, лицето му светна и той отвърна:
— Виж, такъв план харесвам, капитане. — И с това обръщение даде на хората си да разберат, че ще ги командва Богартис. Махна им да го последват, а Деклан и останалите от четата поеха след тях. Деклан беше наясно, че планът на Богартис зависи от това колко конници ще минат през портата, за да избият бягащите.
Все пак беше план, а всеки план бе нещо по-добро от това да бягат от конниците или да умрат в пустинята. Усети, че краката му започват да горят, докато се влачеше нагоре по склона, ходилата му затъваха в пясъка. След това разбра плана на Богартис. В този пясък конете щяха да са безполезни. Без твърда опора преследвачите им нямаше да могат да нападат.
Богартис стигна до билото и след миг другите бяха с него, изпънати в линия да чакат. От града вече се вдигаше пушек и въпреки жегата тялото на Деклан се смрази, щом го връхлетя споменът за битката в Хълма на Беран. А с този спомен дойде вътрешната студенина и той разбра, че днес ще убива.
Усети как на лицето му се изписва широка усмивка.
— Стрелци? — попита Богартис, беше се задъхал след изкачването. Трима мъже смъкнаха лъкове от гърбовете си и ги изпънаха. — Спрете тук — заповяда той — и когато минем зад вас, свалете колкото ездачи можете.
Деклан осъзна, че конете, затънали дълбоко в пясъка, ще превърнат ездачите в лесни цели, докато те разберат, че трябва да слязат. Беше очевидно, но никой друг не се бе сетил за това, освен Богартис. Изпита внезапна увереност, че капитанът ще ги преведе през това изпитание. Огледа се и видя, че няколко души от четата липсват. Но пък новодошлите бяха увеличили броя им.
Стрелците изпълниха заповедта, а Богартис разположи половината наемници в редица на върха на възвишението, а другите встрани и малко по-назад, във фланг на тримата стрелци в центъра. Деклан осъзна, че Богартис смята да примами конниците да атакуват, като покаже по-малко хора, отколкото наистина бяха на върха и около стрелците с лъкове, за да ги защитят колкото може по-дълго. Погледна от единия край на редицата до другия и видя, че са четирийсет и девет, всички в готовност.
Зачакаха.
3.
Бягство, решения и разделяния
Писъците на изпаднали в паника хора заглъхнаха и чаткането на подковани копита по камъните се усили. Деклан осъзна, че повечето хора в тази част на града вече са минали през портата долу или са мъртви. Малцина щяха да се крият колкото могат, но щяха да мълчат.
Наблюдаваше зорко портата в очакване ездачите да се появят. По звука пресметна, че в нападащата група са вероятно няколко десетки души и миг по-късно, щом първите конници излязоха през тясната порта, предположението му се оказа вярно. Първите ездачи забавиха, като видяха хората на Богартис на върха на възвишението, и един извика нещо през рамо на следващите ги.
Изтекоха няколко мига, докато Деклан разбере, че това са чудесни конници, но не и обучени войници. Можеше да го разбере от начина, по който движеха възбудените си, дори изнервени коне през портата, управляваха ги без усилие с натиск на коляно и крак, изместваха тежестта си на гърбовете им, докато завиха бързо зад първите двама ездачи, изчакали ги близо до подножието на песъчливия хълм.
Облеклото им беше простовато, носеха кожени или платнени бричове, някои срязани на коленете, без ботуши, доколкото можеше да види, а нещо подобно на меки кожени чехли, а ризите им изглеждаха смесица от кожа или плат, купен от търговци. Някои бяха гологърди или носеха само кожени жилетки.
Първото, което порази Деклан, беше, че всички бяха гладко избръснати, но косите им бяха във всевъзможни стилове, някои се спускаха до раменете, някои разпуснати, някои сплетени, други бяха с обръснати черепи, с висок гребен коса през средата, много коси боядисани. И всеки мъж носеше накити: халки на ушите и носовете или метални шипчета и скъпоценни камъни, прободени през клепачите, бузите или брадичките. Някои имаха татуировки вместо накити, но тъй или иначе, това беше най-колоритната чета бойци, каквато изобщо бе виждал.
Въпреки странното им облекло той се съсредоточи върху оръжията им. Двама имаха малки щитове на левите си ръце, стегнати така, че ръката да е свободна за юздите. Останалите държаха само мечове или брадви.
— Двама стрелци — каза Сиксто.
Без да отмества очи от струпалите се долу ездачи, Богартис каза на стрелците:
— Свалете ги онези двамата. Единият е точно отпред, малко вляво, другият е вдясно от него. — На останалите от четата каза: — Веднага щом дам заповед, всички залягат. Не давайте голяма мишена на стрелците им.