Ездачите долу се разделиха, като оформиха пътека, по която напред да излезе друг конник — явно водачът им. Носеше черен кожен жакет върху яркочервена риза и единствен от всички събрани долу беше с ботуши, черни. Деклан реши, че са плячка, взета от някой убит войник.
Богартис каза на мъжете, скрити зад тях:
— След стрелците свалете водача им — онзи с червената риза и черния елек.
— Да, той е главатарят им — добави Бенруф. — Убийте го и може да се оттеглят. — Пое си дълбоко дъх и добави: — Но това може да се окаже трудно.
Деклан прецени, че ездачите са поне с десетина повече от тях. Надяваше се тримата стрелци да са добри. За миг съжали, че младата жена от Хълма на Беран, Моли Боуман, не е тук. Тя може и да се държеше малко странно, според това, което беше видял и чул, но щеше да е свалила двамата стрелци долу, както и водача, от конете им за нула време. Можеше дори да е изравнила броя на бойците, докато нападателите изкачат склона, ако се вярваше на разказите за уменията ѝ.
Водачът на конниците вдигна меча си, размаха го в кръг над главата си и посочи четата на Богартис в заповед за атака. Както се очакваше, след няколко разкрача конете нагазиха в дълбокия пясък и забавиха. Някои затънаха чак до бедрата и всички изведнъж спряха.
— Изчакай! — каза Богартис.
Двамата конни стрелци долу опънаха лъковете си, стрелите излетяха високо и паднаха на няколко крачки пред позицията на Деклан и другите.
— Готови — каза Богартис. — Следващия път ще сме в обхвата им.
Почти преди думите да са излезли от устата му още две стрели се извиха в дъга и Деклан се дръпна встрани от едната. Тя се заби в пясъка на крачка от него, а другата улучи мъжа до Богартис и той изпъшка от болка и изруга.
Ездачите подкараха нагоре по хълма. Конете залитаха и се препъваха. Деклан и другите мъже се присвиха, за да се предпазят от стрелите. Докато Богартис прецени, че конните стрелци са достатъчно близо, двама от четата му бяха паднали.
— Сега! — викна той и Деклан отстъпи встрани, за да пропусне напред един от тримата с лъковете. Погледна над рамото му и видя как се прицели в левия стрелец и пусна тетивата. Изстрелът бе точен и ездачът се катурна от седлото.
Деклан погледна надясно и видя как две стрели префучаха покрай втория стрелец на кон. Третата улучи коня и той изцвили и падна. От това, което успя да види, Деклан прецени, че ездачът ще е късметлия, ако не си е прекършил врата.
Щурмът вече се бе изродил в купчина коне и ездачи, мъчещи се да продължат напред и нагоре. Няколко коня се оказаха по-умели в справянето с дълбокия пясък, но най-вече се бутаха в другите.
— Напред! — викна Богартис и преди Деклан да е успял да се изправи, капитанът вече бе на разкрач пред него, за да пресрещне най-близкия от конниците.
Деклан понечи да тръгне напред, но падна в пясъка на ръце и колене. Надигна се с усилие точно когато един ездач се приближи достатъчно, за да замахне към него. Деклан осъзна, че воинът е много млад, още почти момче, защото не прецени разстоянието помежду им и ударът на меча му го пропусна с цяла стъпка.
Деклан скочи надясно, отляво на воина, което означаваше, че трябваше да нанесе удар над врата на коня. Видя, че главата на коня леко се измести към него, пресегна се и сграбчи юздата. Беше опасен ход, който можеше да му счупи пръстите или да му изкълчи ръката, но конят вече бе изгубил равновесие и при силното дръпване надолу предните му крака се подкосиха и ездачът му падна в краката на Деклан. Бърз удар и младият воин зяпна с празни очи към небето, щом кръвта швирна от гърлото му.
Деклан се вкопчи в юздите на коня, докато той се мъчеше да се изправи, и с бързо дръпване и отпускане на юздата му даде да разбере, че е под негов контрол. Докато битката наоколо кипеше, Деклан се метна на седлото.
Едва видя следващата атака, щом конникът зад убития от него младок налетя към него. Деклан се сниши над врата на коня, когато нападателят замахна отвисоко, наведе се напред дотолкова, че едва не падна от коня, и също замахна, посече ръката на воина и той изтърва меча си.
Обезоръжен и ранен, ездачът се опита да обърне коня си, но преди да е успял, Деклан го посече в тила и го повали от седлото.
Деклан обърна коня си, който задърпа юздите и затръска отчаяно глава. „Просто късметът ми — помисли Деклан. — Неопитен воин на гърба на неопитен кон.“ Заби пети в хълбоците на коня, измести тежестта си леко напред и конят скочи напред.