Друг ездач се обърна да го пресрещне, Деклан усети как всичко около него започна да забавя и го заля познатото хладно спокойствие. Прие с радост усещането, тъй като знаеше, че се е превърнал в наточено оръжие, че съществува само в мига, готов да предвиди всеки ход на врага си.
Ездачът срещу него бавно вдигаше ръката си, за да го посече отгоре, тъй че Деклан срита коня си в левия хълбок, тласкайки животното леко надясно, сниши се над врата му и заби меча си в оголената подмишница на мъжа, оставяйки инерцията на коня да натика върха дълбоко.
Беше дори комично, когато очите на мъжа срещу него се облещиха и устата му започна да се отваря за крясък, след като мечът на Деклан почти отпра ръката му.
Преди ездачът да се свлече от седлото, Деклан усети как конят му се препъва и започва да пада. Скочи от седлото, превъртя се и се изправи, докато конят му рухваше.
Огледа се. За миг се беше озовал в място на спокойствие в разгара на битката. Не видя кон наблизо, но зърна меч в пясъка и го вдигна. Беше посредствено оръжие в сравнение с неговия, но все пак го взе.
С двата меча в ръце затича напред и след три крачки посече крака на конник, който щеше да порази един от хората на Бенруф. Внезапната му атака даде на воина на Бенруф възможност да убие противника си.
Деклан видя наблизо кон без ездач, стисна прибрания меч под мишницата си, скочи, стисна гривата на коня и го яхна.
Конят се оказа по-послушен от предишния и прие промяната на ездача си, без да се опита да го хвърли. Деклан сграбчи юздите и ги захапа, за да освободи лявата си ръка за втория меч.
Срита коня и след няколко мига порази следващия противник.
Видя, че Богартис се бие с главатаря на противниците, онзи с лъскавите черни ботуши. Богартис отстъпваше и само годините опит удържаха свирепата атака на по-младия и по-силен мъж.
Деклан смуши коня си, но преди да успее да стигне до капитана, друг нападател го връхлетя отляво. Без да мисли, Деклан вдигна левия си меч, за да поеме удара отгоре, като в същото време насочи напред меча в дясната си ръка.
Пое удара с острието на левия меч и порази врага право в корема с десния. Мъжът се свлече върху врата на коня си, а конят на Деклан се дръпна рязко и той се свлече от гърба му и падна по очи в пясъка. Претърколи се и се надигна. Видя как главатарят на нападателите замахва отгоре към Богартис, който стоеше с вдигнат меч. По лицето на капитана имаше кръв.
Деклан скочи напред толкова бързо, колкото му позволяваше пясъкът, и битката внезапно сякаш се ускори. За миг по-яркото слънце, по-силният шум и вонята на кръв, изпражнения и пикня връхлетяха сетивата му. Деклан се поколеба все едно ги бяха изритали в корема.
Тръсна глава и с усилие пристъпи към Богартис, който отчаяно се опитваше да се отдръпне от водача на нападателите. Главатарят сипеше ругатни и само дълбокият пясък му пречеше да посече стария капитан.
Вместо спокойното ясно забавяне, каквото усещаше обикновено, Деклан бе обзет от надигащо се чувство на ярост и почти паника заради неспособността да се движи бързо през пясъка. Отне му само няколко мига, но имаше чувството, че всяка изтекла секунда са цели десет, а всеки разтег разстояние — двойно по-голям.
Видя как Богартис падна назад, щом главатарят замахна надолу с меча си и пропусна главата на жертвата си само няколко пръста. Деклан замахна с дясната си ръка и хвърли меча си като кама. Той се превъртя няколко пъти и се стовари в гърба на главатаря, отскочи, но остави в елека му дълбок прорез, от който бликна кръв. Главатарят се изви назад и извика от болка, а конят му скочи настрани.
Главатарят изгуби равновесие и падна в пясъка и Деклан се хвърли към него. Богартис остана да лежи неподвижно за миг, след което залази по гръб на лакти.
Главатарят се изправи, готов за атаката на Деклан. Лицето му бе озъбена маска на болка и ярост.
Лавина от емоции заля Деклан: гняв, омраза, страх, загуба. Виждаше как Богартис пълзи със сетни сили, за да се измъкне, и осъзна, че му трябва онази яснота, която бе познавал в битка. Отне му един скъпоценен миг, докато се съсредоточи и накара спокойствието да се върне. Битката мигновено се забави, шумът заглъхна и зрението му стана като на ястреб, ясно и съсредоточено.
Главатарят тръгна към него и стойката и движенията му подсказаха на Деклан точно къде е насочена атаката му. Знаеше как ще свърши това и усети повече спокойствие от когато и да било; всичко наоколо бе забавено и лесно да се предвиди.
Главатарят се приближи и още докато предусещаше атаката, Деклан успя да види повече подробности, отколкото допреди малко. Главатарят беше мъж в разцвета на силите си, някъде към трийсетте, може би малко повече, но белезите по лицето му издаваха, че е ветеран от много битки. Носът му беше малко крив от зле зараснало счупване и долната му челюст леко се издаде напред, щом атакува, очите му бяха толкова широко отворени, че се виждаше бялото.