Деклан отчасти бе изненадан от способността си да вижда така подробно, но потисна изумлението си, за да прецени всеки възможен изход от тази атака. Без де е осъзнал, че е стигнал до някакво решение, усети, че тялото му се задвижва без никаква съзнателна мисъл, сякаш някой по-висш ум го бе завладял, а самият той само наблюдава отстрани.
Направи една-единствена крачка към главатаря, после рязко спря и главатарят замахна натам, където щеше да е пристъпил Деклан при следващата си крачка. Намерило само въздух, острието изсвистя покрай Деклан — и той отново пристъпи напред.
Както беше предвидил, миг по-късно последва убийствен обратен замах, но Деклан пое удара с меча си и след като нападателят отскочи и вдигна оръжието за нов удар, се извъртя в пълен кръг и се върна на същата позиция с изпънат напред меч.
Беше очаквал противникът му да се открие, но това, което не бе очаквал, бе, че собственият му удар ще пропусне ръката и рамото на главатаря с два пръста. Вместо това го порази отстрани в шията, преряза плътта, пресече с лекота мускул и кост — и го обезглави.
Кръвта бликна на фонтан от прерязания врат, докато тялото на главатаря сякаш продължи удара, преди да рухне на пясъка, а главата да тупне в краката на Деклан.
Връхлетя го странна смесица от чувства. Неочакваната гореща ярост бе някак сдържана в онова забавено, хладно усещане, познато му отпреди по време на бой.
Той изрева победоносно, сграбчи главата на врага и я вдигна високо.
Като вълна, плъзнала в езеро от хвърлен камък, осъзнаването на този триумф се понесе през полето на битката и нападателите започнаха да се отдръпват, видели главата на водача си вдигната високо като трофей, както беше предрекъл Бенруф.
— Оставете ги! — извика Деклан. Бойците му спряха и докато разстоянието между противниците нарастваше, нападателите, които можеха, се обърнаха и побягнаха към градската порта. — Вземете конете!
Някои от мъжете просто паднаха по гръб, изтощени и за да си поемат дъх, но други се подчиниха на заповедта му и забързаха да хванат конете.
Деклан бързо огледа полесражението и видя, че повечето от четата са мъртви или тежко ранени. Само двайсетина мъже бяха останали боеспособни. Обърна се към падналия Богартис, притича и коленичи до него.
Кожената броня на Богартис беше прогизнала от кръв. Мъжът, когото Деклан току-що бе убил, я беше посякъл толкова надълбоко, че бе нанесъл смъртоносен удар. Кръв се стичаше от устата на капитана и Деклан разбра, че на стария наемник му остават само няколко мига живот.
Богартис вдигна лявата си ръка, хвана го над лакътя и го дръпна немощно към себе си. Деклан се наведе и едва чу гласа му.
— Спаси… колкото… мож… — Изпъшка, после ръката му се отпусна, главата падна назад и празните му очи се взряха в небето.
Деклан го гледаше. Този човек го беше научил на много неща, почти все едно му беше баща, но макар да се възхищаваше на знанията и опита му, Деклан не изпитваше нито скръб, нито жалост.
Сиксто се приближи, видя, че Богартис е издъхнал, наведе се и затвори очите му, а след това се обърна към Деклан. Понечи да каже нещо, но изражението на Деклан, цялото скръб и жал, го спря. Все пак успя да попита:
— Сега… какво…?
— Последната му заповед бе да спася колкото може повече от хората ни — отвърна Деклан.
Двамата се изправиха. Деклан видя, че някои от мъжете водят коне, а насядалите да отдъхнат бяха станали и чакаха заповеди.
От своите разпозна Тоомбс, Сиксто, един по-млад боец, приет наскоро на служба — казваше се Били Джей и беше от Илкомен — и други също. Останалите бяха хора на Бенруф.
Внезапно осъзна, че тези хора чакат заповеди, и то от него. Беше обявен за първи помощник на Богартис и отначало се бе отнесъл към това като към безсмислено звание. Но сега реалността на отговорностите му го порази.
Осъзнал сякаш затруднението на Деклан, Сиксто попита пак:
— Сега какво, капитане?
— Нямаме време да погребем братята си — каза Деклан. — Съберете каквото ценно можете да намерите: оръжия, особено лъкове и стрели, и най-вече вода.
Бенруф — водеше два коня — дойде при тях и каза:
— Трябва да тръгваме. И то бързо. Онези ще си изберат нов главатар и ще се върнат, или друга чета с друг водач може да е тръгнала насам.
— Какви са шансовете ни? — попита Деклан.