Юриас, лордът на Тигровия прайд, който седеше отляво на Тарквен, се наведе леко напред. Побеляващата му коса и задълбочаващите се бръчки издаваха напредващата му възраст, въпреки погледа му, все още съсредоточен и намекващ за все още неразмътен ум.
— Кой би дръзнал такова нещо? — попита той.
Тарквен погледна най-големия си съперник.
— Възнамерявам да го разбера. Малкото информация, която агентите ни са открили досега, показва, че в Елсобас са видени мореплаватели отвъд Граничните пристани, вероятно новодошли от рейдовете на Близначните континенти. — Замълча. Не желаеше да потвърди загубата на кораба съкровищница на своя Прайд. Щеше да извърти, ако някой запиташе как са пристигнали чужденците. — Били са наблюдавани и видени да разговарят с местни. Една особеност: няколко местни момчета, улични хлапета, са изчезнали, след като са видени да говорят с тези гости.
— Ловци на роби ли? — попита лордът на Тигровия прайд.
— Едва ли — отвърна Тарквен. — Може би някой, който е видял парична облага в пленяването на няколко момчета, но опитни търговци на роби щяха да са достатъчно благоразумни и да не се доближат толкова до Отечеството.
— Може би онези момчета са били шпиони? — предположи Яканда от Орловия прайд.
Юриас каза:
— Може би трябва да оставим на азантите да разплетат тази загадка. А нашето унищожение на Северния близнак?
Облекчен, че обсъждането се отклонява от загубата на „Черната диря на Борзон“, Тарквен отвърна:
— Както очаквахме, оцелелите избягаха в Маркензас. Сандура е изолирана, а жителите на Зиндарос и Метрос остават затворени в домовете си в крайбрежните градове на Южния близнак или бягат на юг от незащитените си паланки и села; посят е хаос, предоставена е възможност за грабеж, за радост на плячкаджиите, и всичко върви според замисъла.
— Очакват инвазия — каза Юриас с удовлетворение.
— Скоро хаосът ще връхлети и останалите в Маркензас, след като бежанците заливат земите им. Глад и болести ще ги отслабят още повече. Робовладелските държави се къпят в блясъка на своите победи и блаженстват в изобилието на своята плячка. Скоро би трябвало да имаме мир по границите на Отечеството, за година или повече. И достатъчно време да планираме следващия щурм.
— А Сандура? — попита Миоскоми.
— Подготвена е. Църквата вече е наша, а Делнокио е избягал. Сътрудниците му са мъртви или скоро ще са. Църквата действа срещу Лодавико и народът на Сандура се учи на покорство като бити с камшик псета. Ще ни посрещнат като освободители, когато пленим Лодавико и го обесим, или изгорим, или каквото там правят със своите престъпници. Когато следващата година съкрушим Маркензас, ще контролираме и двете крайбрежия на Северна Тембрия. Можем да оставим сушата неуправляема за десетилетия, докато преселим излишното население на робските държави и облекчим натиска тук. След това ще се погрижим за Южния близнак.
— Двайсет години — каза Юриас. — Бях млад, не много по-стар от теб, Тарквен, когато унищожихме Итракия и сложихме край на последната родословна линия на Огнегривите.
Тарквен се въздържа да спомене слуха за оцеляло дете Огнегрив. Каза само:
— Обичаят ни е да сме търпеливи.
— Но никога досега не сме виждали такава размирност сред робските нации — каза лордът на Орловия прайд. — Трябва да смалим броя им.
— Много бяха избити в набезите — отвърна Тарквен. — Мъжете на Северна Тембрия не са лишени от доблест и решимост. Беше победа, а когато дойде време да колонизираме Близнаците, трябва да гарантираме, че са останали достатъчно хора да служат и достатъчно тласнати напред да завладяват. Точно затова трябва да задържим за година или две. — Помълча, след което продължи: — А когато все пак ги колонизираме, богатството ни ще нарасне.
Предвид това, което знаеше за щурмуваното на Близначните континенти — информация, която може да не беше стигнала до другите лордове на Прайдове — Тарквен заложи на обичайната си практика да остави на другите да изберат теми, които желаят да обсъдят, докато той самият тайно обмисли по-нататъшния си курс на действие. Кимна на Първия говорител, че е приключил по този въпрос, и Нестор вдигна ръка в знак, че лордовете вече могат да поставят други въпроси.
Лордът на Златния прайд не бе изненадан, че заговори Шоно, водачът на Прайда на Ягуара, все едно Нестор му бе дал правото, и леко го досмеша от това, че другите не възразиха.