— Вярно. Без жертвите и бойните ритуали на древните дни това разширение на властта ни към другата страна на света е необходимо заради нарастването на населението ни.
— Казваш очевидното.
— Все пак, изправени сме пред непредвидени последствия.
— Съгласен съм, но все пак имаш наум нещо конкретно — подхвърли Юриас.
— Собствената ни къща е изпаднала в… раздор.
— Аха. — Юриас кимна. — Боиш се от фракционна война ли?
— Не толкова страх, колкото предусещане — каза Тарквен.
— Шоно?
Тарквен кимна.
— Той е амбициозен.
— Като всички нас, някога. Твоят дядо — повече от всички нас.
— Поради което Златният прайд е устоял, но с нашето водачество сме успели да поддържаме ред. Ред, който опази вашия Прайд почти равен на нас по богатство и мощ след времето на бащите ни.
— Вярно. — Юриас го изгледа продължително, след което попита: — Какво предлагаш?
— Мисля, че трябва да дадем на Шоно някое важно занимание, за да бъде отвлечен от амбициите си един ден да заеме мястото ми в Камерата.
Юриас се усмихна. Знаеше, че колкото и нелепо да звучи, това вероятно е вярно. Кимна.
— Например?
— Помоли го да надзирава азантите, докато издирват онези, които са отвлекли „Кралицата на бурите“.
Юриас помисли, след което кимна одобрително.
— След успеха на нападението над Северния близнак и рухването на Църквата на Единия това ще държи азантите ангажирани.
— И доколкото познаваме азантите, те няма да помислят и за миг да позволят на Шоно да наруши сегашното равновесие. Азантите може да не са щастливи слуги, но разбират по-добре от повечето нуждата от ред. Без цел те са склонни да стават размирни.
— В момента им липсва цел, това е сигурно — съгласи се Юриас.
— След година, две най-много. Близнаците ще са узрели за окупиране, а дотогава ще сме решили кой ще колонизира и кой ще остане и ще се върнем към нещо близко до нормалния ред.
Юриас се надигна.
— Обади се, ако ти потрябва помощта ми.
— С нас двамата и при несигурността на Орела и Оникса трябва само да… възбудим един-двама от по-дребните съюзници на Прайда на Шоно. Това би трябвало да го задържи зает, докато дойде времето за преселване на колонистите ни.
— Можем само да се надяваме — каза Юриас. В думите му имаше само смътен намек за съмнение.
И той си тръгна оставяйки Тарквен със собствените му мисли.
Първо бе дошло унищожението на Итракия и пълното инфилтриране в Сандура, и подронването с подкупи на кралската власт. А сетне — това внушително нападение, в несравним в историята мащаб. След това щеше да дойде окупацията на Близнаците и тогава, след поколения планиране, Нитания щеше да властва над целия Гарн.
Но съмнението, породено от загубата на два кораба, „Кралицата на бурите“ и „Черната диря на Борзон“ накара лорда на Златния прайд да се върне на тази единствена тревожеща мисъл: там някъде имаше противник, много по-умен и по-дързък, отколкото бе могъл да предвиди. Тази тревога вероятно щеше да се задържи за много дълго време, отстъпвайки само на доживотния му страх, че Тъмните господари ще се завърнат.
1.
Ремонт, превъзпитание и неочакваното
„Кралицата на бурите“ се долепи до кея в пристанището на Светилището. Слънцето грееше ярко и Хава с охота попиваше топлината по гърба и раменете си, след като бе прекарала повече от час в бавен преход през мъглата, която често обгръщаше този остров, мъглата, осигуряваща защитата, нужна, та той да остава скрит от всички врагове. Беше достатъчно гъста, за да навлажни блузата ѝ, а когато морският бриз се усили, я беше смразила.
Този кръг обкръжаваща мъгла се бе оказал главният фактор за избора на това място от Огнената гвардия за първоначалното им скривалище. Хава беше плавала достатъчно дълго в района, след като бе оценила странните климатични условия и как да влиза и излиза безопасно от Светилището. Покровът от мъгла се съчетаваше с допълнителната трудност от преодоляването на плитчините, рифовете и скалите, осеяли протока от острова към откритото море. По крайбрежието на Южна Тембрия го наричаха Жаркото море, но тук не беше чула някакво име за него. Беше просто Океана.
Светилището се извиси напред и Хава видя неколцина работници, на които бе възложено да разчистват трупаните с години отломки и смет от празните сега сгради точно над пристанището. Една задача, която Хава бе приела, без да се посъветва с никого, бе да освобождава пленници от Северна Тембрия, взети от търговци на роби. През трите кратки седмици, откакто бе пристигнала тук, беше направила още няколко пътувания през веригата острови, владени от Граничните пристани, и се беше връщала с освободени затворници и бивши роби. Те бяха обгрижвани и хранени и на годните за работа бяха възлагани задачи по съживяването на този древен дом на Огнената гвардия. За другите се грижеха и след време те щяха или да се възстановят, или да умрат.