— Да. Тук! — Баба се смили, щом видя как се превиха раменете му. — Е, и другаде също.
— Какво?
— Тоест все някъде Муструм Ридкъли се е оженил за Есмерелда Вихронрав и заживели… — Баба изскърца със зъби — …заживели щастливо. Горе-долу. Доколкото е по силите на човек.
— Ти пък откъде знаеш?
— Прихващах по малко от спомените й. Тя ми се стори щастлива. А пък на мен не е лесно да се угоди.
— Как успяваш?
— Старая се да върша свястно всичко, с което се захващам.
— А тя каза ли ти нещо за…
— Нищо не ми е казвала! Изобщо не знае, че ни има и нас! И недей да ме разпитваш! Предостатъчно е да знаем, че всичко се случва все някъде, нали?
Ридкъли се ухили малко измъчено.
— Туй ли е най-доброто, което можеш да ми кажеш?
— По-добро няма. Общо взето.
Къде свършва всичко?36 В една лятна нощ двойките се разотиват по пътищата си, а между дърветата изсветлява аленеещ сумрак. Дълго след края на празненството в замъка се чуват приглушен смях и звън на камбанки. А откъм хълма — само мълчанието на елфите.
36
Когато драмописецът Хуел се изтърси на другия ден заедно с цялата си трупа, разказаха му произшествието и той го записа. Но после махна моментите, които не подхождаха за сцената или бяха прекалено скъпи, или му се сториха невероятни. Каквито и да бяха подбудите му, нарече пиесата „Укротяване на проклетата“, защото никой не би пожелал да гледа постановка със заглавие като „Разни случки от една лятна нощ“.