— Май е брокат.
— На пипане е като картон. Нима трябва да нося тези неща всеки ден?
— Ми не знам, ’спожо.
— Но Верънс се размотава по кожен панталон и стара куртка!
— Да, ама вие сте кралица. Не може. Всеизвестно е. На кралете им е позволено да се шматкат едва ли не по гол г…
Мили притисна длан към устата си.
— Няма нищо — успокои я Маграт. — Убедена съм, че и кралете имат… съответните части над краката като всички останали. Казвай каквото започна.
Момичето пламтеше като божур.
— Ами… ами… Кралицата трябва да е дама. Негово величество си има книги за тия работи. Етикети и тям подобни.
Маграт огледа критично отражението си.
— Много ви отива, ваше бъдещо величество — насърчи я Мили.
Маграт се въртеше на всички страни.
— Косата ми е истински ужас — отбеляза след малко.
— О, ’спожо, кралят каза, че е повикал фризьор чак от Анкх-Морпорк. За сватбата.
Маграт намести един кичур. Започваше да проумява, че да бъде кралица означава съвсем нов живот.
— Охо… И сега какво?
— Де да знам, ’спожо.
— С какво се занимава кралят?
— А, той закуси рано и се отнесе към Резена Щял да учи стария Мъкло как да си гледа свинете по книжка.
— Но аз какво да правя? Каква ми е работата? Мили се озадачи, макар това почти да не промени изражението на лицето й.
— Ми не знам, ’спожо. Май трябва да царувате Ще се размотавате в градината. Ще приемате поданици. Ще бродирате гоблени. Туй било любимо занимание на кралиците. И после… ъ-ъ… после го има и продължението на кралската династия…
— Засега — решително заяви Маграт — ще опитаме бродирането на гоблени.
Ридкъли срещна отпор от Библиотекаря.
— Между другото аз съм Архиканцлерът тук, господине!
— Ууук.
— Там ще ти хареса! Чист въздух! Дървета на камари! Повече гора, отколкото би ти се искало да видиш!
— Ууук!
— Слез тук веднага!
— Ууук!
— Нищо лошо няма да им се случи на книгите през ваканцията. Бездруго не е лесно да вкараш студент в Библиотеката…
— Ууук!
Ридкъли изгледа ядно Библиотекаря, хванал се с пръстите на краката си за най-горния рафт на раздела „Паразоология, Ба-Мн“.
— Както щеш — внезапно и коварно сниши глас. — Макар че е жалко предвид обстоятелствата. Чух, че в Ланкърския замък имат свястна библиотека.
Е те си я наричат така, макар да е само склад за стари книги. И май не знаят какво означава думата „каталог“.
— Ууук?
— Хиляди книги. Някой спомена, че там се намирали и инкунабули. Наистина е жалко, че се опъваш и няма да ги видиш — добави Архиканцлерът с глас, който би могъл да смазва скърцащи машини.
— Ууук?
— Е, виждам, че вече си решил. Аз си тръгвам. Всичко хубаво.
Ридкъли постоя пред вратата на Библиотеката. Броеше шепнешком секундите. Стигна само до „три“, когато Библиотекарят изхвърча навън, подпирайки се на юмруци. Съблазниха го инкунабулите.
— Значи да купим четири билета? — подхвърли Архиканцлерът.
Баба Вихронрав се зае да проучи какво се мъти около камъните по присъщия й особен начин.
Хората са склонни да подценяват пчелите.
Баба не беше настроена така. Имаше половин дузина кошери и знаеше например, че не съществува отделна пчела. Затова пък роят си е съвсем истинско същество, а съставните му клетки просто са малко по-подвижни от онези, да речем, в изскочила на носа пъпка. Роевете усещат и възприемат всичко наоколо, освен това помнят години наред, макар че паметта им е по-скоро външна и се състои от восък. Пчелната пита съхранява спомените на кошера — в разположението на клетките с яйца, цветен прашец, мед, в различните видове мед. Цялата тази подредба е част от паметта.
Да не забравим големите дебели търтеи. Мнозина смятат, че те само се мотаят около кошера през цялата година и чакат кратките минути през които царицата си прави труда да ги забележи. Тази заблуда обаче не обяснява факта, че търтеите имат повече антенки, отколкото се виждат по покрива на централата на ЦРУ.
Баба всъщност не отглеждаше пчели. Всяка година вземаше стар восък за свещите си, понякога и по кило мед, ако кошерите можеха да го заделят за нея, но преди всичко си осигуряваше някого, с когото да си приказва.
За пръв път, откакто се прибра у дома, тя отиде при кошерите.
И ги зяпна.
Кошерите бълваха пчели. Жуженето на крилца изпълваше въздуха в иначе спокойното местенце зад малинака. Кафеникави телца се стрелкаха като хоризонтална градушка.
Много й се искаше да узнае причината за това.
Пчелите бяха единственият й провал. Иначе в Ланкър нямаше съзнание, в което да не се вмъкне чрез Заемане. Успяваше да види света дори през очите на земните червеи.7