Леля измъкна най-скритата нощна принадлежност изпод леглото и я побутна с крак по чергата.
— Донесох ти чаша чай.
— Добре си се сетила. Устата ми все едно е пълна с мушици.
— Ти не предпочиташе ли совите нощем? — сети се Леля.
— Тъй си беше, ама с тях дни наред ми се ще да си завъртя главата към гърба. Прилепите поне гледат все напред. Първо опитах със зайците, ама знаеш колко могат да помнят. Пък и всеизвестно е за какво си мислят през цялото време. Прочути са с туй.
— За трева.
— Вярно.
— Откри ли нещо? — не се стърпя Леля.
— Петима-шестима са се качвали при камъните всяко пълнолуние! — натърти Баба. — Момичета, доколкото видях. Като си в главата на прилеп, виждаш само силуети. — Добре си се справила — благоразумно я похвали Леля. — Тукашни ли са момичетата, как мислиш?
— Няма как да не са. Не летят с метли.
Леля въздъхна.
— Едната е Агнес Нит, дъщерята на стария Трите Гроша. И момичето на Токли е от тях. Има още няколко.
Баба Вихронрав я зяпна.
— Попитах нашия Джейсън — обясни Леля. — Извинявай.
Прилепът се оригна и Баба учтиво закри устата си с длан.
— Аз съм една изкуфяла дъртофелница, нали? — промълви тя след малко.
— Не, не — побърза да отрече Леля. — Заемането си е голям майсторлък, пък ти го владееш на истина.
— Преливам от горделивост, ей туй е истина. Преди време щях да се сетя първо да поразпитам хората, вместо да си губя времето с прилепи.
— Ама нашият Джейсън нищичко нямаше да ти каже. И пред мен изплю камъчето само щото щях да му направя животеца същински ад, ако си беше мълчал. Иначе за какво са майките?
— Губя си усета, знам. Остарявам, Гита.
— Винаги съм казвала, че си толкоз стара, колкото се чувстваш.
— За същото ти говоря.
Леля Ог започваше да се тревожи.
— Ами ако Маграт беше тука? — продължи Баба. — Щеше да ме види как се занимавам с тъпотии.
— Е, тя е на сигурно място в замъка-напомни Леля. — Учи занаята на кралица.
— На нейния занаят хубавото му е, че никой не забелязва, като сбъркаш. Непременно е права, щото тя го върши.
— А бе, кралската работа е смехория — отбеляза Леля. — Досущ като магьосничеството. Взимаш, значи, някое момиче със задник като две прасенца в чувал и вятърничава главица, омъжваш я за някой крал или принц, или друго величество и изведнъж тя става същинско слънчице, безукорната принцеса. В много смахнат свят живеем.
— Няма да й се кланям, да знаеш — вметна Баба Вихронрав.
— Че ти никому не се кланяш — търпеливо напомни Леля. — И на предишния крал не се кланяше. Рядко се сещаш да кимнеш и на младия Верънс. Не съм те виждала да се кланяш.
— Ами да! — потвърди Баба. — И туй е част от вещерството.
На Леля малко й олекна. Баба да се държи като старица… Това я безпокоеше. Далеч по-приемливо й се струваше нейното обичайно състояние на едва сдържан гняв.
Баба се изправи.
— Казваш, че момичето на стария Токли е от тях, тъй ли?
— Вярно.
— Майка й не беше ли от рода Кийбъл? Чудесна жена, доколкото си спомням.
— Ъхъ, само че когато тя се спомина, старецът прати щерка си на училище в Сто Лат.
— Не ги понасям тия училища — обяви Баба Вихронрав. — Пречат на образованието. Само книги. Каква полза има от книгите? Твърде много се чете напоследък. Като млади нямахме време за четене, помня добре.
— Щото бяхме много заети да се забавляваме.
— Именно. Хайде, че нямаме време.
— Как тъй?
— Не са само момичетата. Има още нещо наоколо. Някакво съзнание се е разщъкало.
Баба потрепери. Долавяше присъствието му, както един изкусен ловец забелязва друг, докато се прокрадва из хълмовете — по тишината там, където трябва да има шум, по настъпеното стръкче, по гнева на пчелите.
Леля Ог изобщо не си падаше по Заемането, Маграт направо отказваше дори да опита. Старите вещици от другата страна на хребета бяха прекалено заети с неприятните преживявания в собствените си тела, за да си търсят белята, като ги напускат. Затова Баба бе свикнала да се шири сама в психическото измерение.
А сега някакво съзнание бродеше из кралството, но Баба Вихронрав не успяваше да го проумее.
Тя се впускаше в Заемане. Налагаше се да внимава. Беше като опиат. Можеше да се носи в съзнанията на зверове и птици — макар и не на пчели, — да ги насочва полека, да вижда с очите им. Баба Вихронрав бе тършувала неведнъж из психическите честоти наоколо. За нея това беше част от сърцевината на вещерството. Да се взира през… …очите на мушици, да съзре бавните шарки на времето в трескавата подредба на един-единствен ден, а мъничките им съзнания да шарят светкавично… …да се вслушва с тялото на бръмбар и светът да е триизмерна картина от трептения… …да наблюдава с носа на куче и миризмите да са като цветове…