От разпръскването на магията над кръга просветваше бледа златиста мараня.
— Ще бъдат принудени да се откажат след залеза — отбеляза Маграт.
— Есме няма да издаяни до залеза — врътна глава Леля. — Погледни я как се е прегърбила.
— Сигурно можеш да си послужиш с някаква магия, за да… — започна Маграт.
— Я умната! — сгълча я Леля. — Ако Есме надуши, ще ме търкаля с ритници из цялото кралство. Пък и другите ще забележат.
— Защо не направим малко облаче или нещо подобно? — сети се Маграт.
— Не! Туй е измама!
— Е, ти винаги мамиш.
— Хитрувам в своя полза. Не можеш да мамиш заради други.
Баба Вихронрав се преви още малко на стола — Защо ли не им заповядам да спрат? — подвоуми се Маграт.
— И ще си имаш враг до гроб.
— Какво ли ме кара да си мисля, че Баба и без това ми е враг до гроб?
— Щом си го мислиш, мойто момиче — вметна Леля, — значи главата ти за нищо не служи. Някой ден ще откриеш, че по-добра дружка от Есме Вихронрав не си имала.
— Но трябва да се намесим някак! Нищо ли няма да измислиш?!
Леля Ог огледа внимателно кръга. От лулата й изскачаха малки димни кълбенца.
Магическото единоборство впоследствие бе описано в книгата на Птицесвирец „Древни сказания и предания от Овнерог“. Ето как завършва разказът:
„А когато се изниза час и половина, едно малко момче неочаквано за всички се втурна през площада и стъпи в магическия кръг, поради което последваха ужасяващ писък и проблясък. Старата вещица се озърна, стана от стола си, вдигна момчето и го занесе на неговата баба, после се върна на мястото си, а през това време младата вещица не бе откъсвала поглед от Слънцето. Но другите млади вещици прекратиха единоборството с твърдението: «Вижте всички, Диаманда победи, защото Вихронрав отклони погледа си.» И тогава бабата на детето изрече гръмко: «Тъй ли било? Тоя номер да го пробутвате другаде. Туй не е състезание по празноглави момиченца, а по вещерство. Вие някога ще проумеете ли нещо? Вещица ли е онази, що се е озърнала, ако е чула дете да пищи?»
И тогава хората от града се провикнаха: «Даа-а!»“
— Беше чудесно! — възкликна госпожа Куорни, жената на бакалина. — Целият град викаше от радост. Като в легендите.
Седяха в задната стая на кръчмата. Баба Вих-ронрав лежеше на една скамейка с мокра кърпа на лицето.
— О, да, така беше — съгласи се Маграт. — Всички казват, че сега онова момиче не бивало да си вдига главата от срам.
— Да…
— Друг път ще знае да не си вири носа.
— Да…
— А малкото момченце добре ли е?
Всички се вторачиха в Пюзи, който седеше насред подозрителна локвичка в ъгъла, стискаше кесия с бонбони и имаше лепкав кръг около устата си.
— Свеж като морков — успокои ги Леля Ог. — Все едно малко се е препекъл на слънце. Бездруго крещи до забрава за всяка дреболия, жив да ми е — обясни тя гордо, сякаш хвалеше рядка дарба.
— Гита… — обади се Баба изпод кърпата.
— Кажи.
— Знаеш, че обикновено не близвам силни питиета, ама съм те чувала да споменаваш, че ракиите се използват и за лечебни цели.
— Ей сегинка.
Баба понадигна кърпата и фокусира едното си око в Маграт.
— Добър ви ден, ваше предвеличество. Дойдохте да ми съчувствате, тъй ли?
— Досетлива сте — студено отвърна Маграт. — Ле… Госпожо От, може ли нашата особа да беседва с вас насаме отвън?
— Няма проблем, ваше величайшество. Щом прекрачиха прага и се озоваха в тясната уличка, Маграт отвори уста. — Ти… Леля вдигна ръка.
— Знам какво щеше да кажеш. Нямаше нищо опасно за мойто сладко мушмороче.
— Но ти…
— Аз ли? — пак я прекъсна Леля. — Общо взето, нищо не сторих. Не знаеха, че той ще налети в кръга, нали? И двете постъпиха, както им е присъщо, нали? Тъй е честно.
— Е, донякъде, обаче…
— Никой никого не е мамил — отсече Леля Ог. Маграт преви рамене и млъкна. Другата вещица я потупа по рамото.
— Значи пред никого няма да се изтървеш, че му показах кесията с бонбоните отдалеч?
— Няма, Лельо.
— Браво на теб, бъдеща кралице.
— Лельо…
— Казвай, миличка. Маграт си пое дъх.
— Как Верънс е научил предварително кога се връщаме?
Стори й се, че Леля проточи прекалено размишленията си.
— Хич не се сещам — заяви накрая. — И кралете малко са набъркани в магията, да знаеш. Разправят, че можели да лекуват пърхот и други болежки. Може да се е събудил някоя сутрин и да е познал по особения сърбеж в кралските си атрибути.
Леля Ог винаги имаше вид на изпечена лъжкиня. Тя изповядваше прагматичния подход към истината — казваше я, когато й беше удобно и ако я мързеше да съчини нещо по-интересно.