— Само хитрини! — избухна Магента. — Точно както казваше Диаманда! Служите си само с думи и хитрини…
Баба вдигна ръка.
Птичките по клоните млъкнаха изведнъж.
— Гита…
Леля Ог сграбчи шапката си с две ръце, за да я опази.
— Есме, я почакай, струваше ми цели два долара…
Грохотът отекна надалеч из гората. Парцалчета подплата заваляха полека от небето.
Баба завъртя показалеца си към момичетата, които заотстъпваха.
— Защо не идете да видите как е вашата приятелка? Тя загуби. Може би не й е весело. В такъв ден не е хубаво да я изоставяте.
Още я зяпаха. Пръстът сякаш ги хипнотизираше.
— Току-що ви помолих да се приберете по домовете си. И го казах много сдържано. Иска ли ви се да кресна!
Те се обърнаха и побягнаха. Леля Ог омърлушено провря пръст през периферията на съсипаната шапка.
— Цяла вечност я приготвях тая отвара за прасето — мърмореше си под носа. — Трябва да сложиш вътре осем различни вида листа. От върба, от вратига, от дядови гащи… Цял ден ги събирах. Да не би листата да растат по дърветата…
Баба Вихронрав не откъсваше поглед от смаляващите се в далечината момичета. Леля помълча и подхвърли:
— Как да не си спомниш младостта? Като бях на петнайсет, стоях пред старата Стрина Зъркел, а тя ми ръмжеше с оня неин глас: „Каква искаш да станеш?!“, пък аз тъй се уплаших, че замалко да се нап…
— Никога пред никого не съм стояла — унесено промълви Баба Вихронрав. — Не мръднах от градината на Чепатото лелче, докато не обеща да ме научи на всичко, което знае. Ха… Проточи се цяла седмица, а накрая дори изкрънках следобедите да са ми свободни.
— Значи не си била Избрана?
— А, не. Аз избрах. — Леля нямаше да забрави скоро изражението на Баба, макар че сигурно щеше да се мъчи упорито. — Аз избрах, Гита Ог. И искам да го знаеш отсега нататък, щото всичко може да се случи. Никога за нищо не съм съжалявала. Ясно ли е?
— Щом казваш, Есме…
Що е магия?
Магьосниците дават два различни отговора според възрастта си. Старите приказват за свещи, кръгове, планети, звезди, банани, заклинания и руни, както и за значението на поне четири обилни хранения дневно. По-младите, особено онези бледите, които повечето време се свират в Крилото за високоенергийна магия16, дърдорят неуморно за променливи течения в морфичната основа на Вселената, за същностната нетрайност дори в наглед най-устойчивата пространствено-времева структура, за неправдоподобието на действителността и така нататък. По-накратко това означава, че държат в ръцете си нещо нажежено и съчиняват в движение физическата му теория, докато тичат с него нанякъде…
Наближаваше полунощ. Диаманда тичаше нагоре по склона към Танцьорите, а изтравничетата и пирените й късаха роклята.
Унижението блъскаше като тежка топка из главата й. Тъпи зли старици! И тъпи селяндури!
Тя победи. Според правилата победата се падаше на нея. Но всички й се присмяха.
Изгаряше я споменът за тъпо ухилените лица. Всеки застана на страната на ужасните дъртофел-ници, които и представа си нямаха какъв е смисълът на вещерството и докъде може да напредне то.
Ще им даде да се разберат!
Отпред Танцьорите тъмнееха под огрените от луната облаци.
Леля Ог надникна под леглото, да не би да се е скрил някой мъж отдолу. Знае ли се, може да й излезе късметът.
Канеше се да заспи рано. Денят се оказа възтежичък.
До леглото си беше приготвила кутия с бонбони и бутилка от дебело стъкло, пълна с прозрачна течност от сложно устроената спиртоварна зад бараката с дървата. Не беше нито уиски, нито джин, затова пък имаше точно 45 градуса спирт и неизменно утешаваше Леля в тревожните мигове към три сутринта, когато се събуждаше и не се сещаше веднага коя е. След пълна чаша от прозрачната течност пак не си спомняше, но нямаше никакво значение, защото и без това питието я правеше друг човек.
Оправи четирите пухени възглавници, срита мъхнатите си чехли в ъгъла и дръпна завивките над главата си, създавайки малка, топла и леко задушна пещеричка. Смучеше бонбон. Леля Ог имаше само един оцелял зъб в устата си. Бе понесъл всичко, което успя да му стори през годините. Нямаше дори да забележи един бонбон преди сън.
След няколко секунди усети тежест върху краката си — котаракът Грибо се настани на любимото си местенце. Той винаги спеше в нейното легло. Нежните му опити да й изчовърка очите сутрин я вдигаха по-успешно от будилник. Но Леля Ог не забравяше да остави отворен прозорец, в случай че го обземе желание да изскочи навън и да изкорми някоя твар, благословен да е.
16
Тук успяха да докажат, че тавмът, смятан доскоро за възможно най-елементарната магическа частица, се състои от резони#, иначе казано — парченца реалност. Получените досега резултати показват, че на свой ред всеки резон е съчетание от поне пет „аромата“, известни като „горен“, „долен“, „страничен“, „сексапилен“ и „ментов“.
# Буквално — „нещица“.