— Не съм казвала, че не искам, просто…
— Добре тогаз.
До стената Леля Ог вдигаше с дрънчене капак след капак.
— Ей, те си имат три вида яйца!
— Ами няма треска — отбеляза Маграт. — Пулсът е рядък. Очите не са фокусирани. Шон…
— Да, госпожице кралице?
— Сварени, бъркани и на очи. Ей на туй му викам аз разкошотия!
— Изтичай до моята къща и вземи всички книги, които намериш. Бабо, сигурна съм, че четох нещо за такива рани. Шон…
Той спря на половината път към вратата.
— Да, госпожице кралице?
— Мини през кухните и ги помоли да кипнат много вода. Бездруго трябва да започнем с почистване на раната. И все пак — елфи…
— Значи засега ще те оставя да се погрижиш за нея — извърна се Баба. — Ваше величество, може ли да разменим две-три приказки? Долу има нещо, което искам да ви покажа.
— Ще имам нужда от помощ — отсече Маграт.
— Леля ще ти помогне.
— Тъй ами — изфъфли Леля, пръскайки трохи. — Какво ядеш?
— Сандвич с пържени яйца и кетчуп-щастливо сподели Леля.
— Дали готвачката да не кипне и теб? — разсеяно подхвърли Маграт, навивайки ръкавите си.
— Върви при нея и виж дали има мухлясал хляб… — добави, вторачена в раната.
Основната организационна единица на магьосничеството е орденът, колегията или — разбира се — университетът.
Основна единица във вещерството е самата вещица, но основната трайна единица, както вече отбелязахме, е къщата на вещицата.
Такава къща е извънредно особено архитектурно явление. Тя не е построена в най-точния смисъл на думата, по-скоро стъкмявана от ремонт на ремонт досущ като чорап, състоящ се накрая само от кърпени части. Коминът се вие подобно на тирбушон. Сламата на покрива е толкова древна, че в нея растат малки, но отрупани с листа дървета. Подовете са като серпантини, а нощем в къщата се чува скърцането на опънал всички платна клипер насред ураган. Ако поне две стени не са подпрени с талпи, значи изобщо си нямаме работа с истинска къща на вещица, а виждаме дома на оглупяла стара гарга, която чете бъдещето по чаени листенца и си приказва с котката.
Всяка къща като че привлича един и същ тип вещици. Естествено! Защото всяка вещица подготвя една-две млади заместнички през живота си и тъй като животът е преходен, след време къщата се опразва и е най-разумно следовницата да се нанесе.
Къщата на Маграт по традиция се обитаваше от склонни към размисъл вещици, които забелязваха разни нещица и ги записваха. Например кои билки са най-добри при главоболие, откъси от стари предания, разни случки и така нататък.
Тук имаше цяла дузина книги, изпълнени с дребни ръкописни редове и мънички рисунки, както и с по някое интересно цвете или необичайна жаба, притиснати грижливо между листовете.
Беше къща на любознателни вещици-изследователки. Окото на какъв тритон? Кой вид клиноглава акула? Всеки може да измисли отвара от цвят на ленива обич, но за кое от тридесет и седемте растения с това име, срещащи се из континента, става дума?
Причината Баба Вихронрав да е по-способна вещица от Маграт се състоеше във факта, че знаеше добре — във вещерството хич не е важно какво растение ще вземеш или дори дали изобщо ще е зелено стръкче.
Причината Маграт да е по-способна лечителка от Баба се състоеше във факта, че според нея имаше значение.
Каретата забави и спря пред барикадата на пътя.
Бандитският главатар намести превръзката на окото си. С него виждаше не по-зле, отколкото с другото, но хората уважават външността, съответстваща на традицията. Закрачи към каретата.
— Добрутро, Джим. Какви ни се паднаха днес?
— Ъ-ъ… Ще е по-трудничко тоя път — сподели кочияшът. — Ъ-ъ, има малко магьосници. И джудже. И човекоподобно. — Потърка си главата и трепна от болка. — Да, определено е човекоподобно. А не — искам да сме наясно — някакъв друг вид космата твар с приблизително човешки вид.
— Ей, Джим, ти добре ли си?
— Чак от Анкх-Морпорк карам тая сбирщина. И хич не ща да слушам за хапчета от сушени жаби!
Веждите на главатаря подскочиха на челото.
— Бива. Думичка няма да спомена за тях. — Почука на вратата и прозорецът се плъзна надолу. — Не бих желал да смятате това за грабеж. Предпочитам да го разглеждате като интересна история която с удоволствие ще разказвате на внуците си.
— Този е! — обади се някой отвътре. — Той ми открадна коня!
От каретата се подаде топчестият край на магьоснически жезъл.
— Е, хайде сега — любезно изрече главатарят. — Знам правилата. На магьосниците не им е позволено да използват магия срещу цивилни лица освен при непосредствена заплаха за жив…