— Има ги много — съгласи се Леля, която превързваше рамото на Диаманда. — Честичко ги изравям, като си копая градината.
— Но елфите не стрелят по хора! Елфите са добри.
— Ясно, значи са пускали на шега стрелите по Есме и момичето, а?
— Но…
— Виж сега, мила, ти ще бъдеш кралица. Имаш важна работа. Грижи се за краля, остави на мен и Есме да се погрижим за… другото.
— Ще бъда кралица ли? Значи само да бродирам гоблени и да се размотавам с неудобни дрехи? Познавам Баба. Тя не харесва нищо, което… което има стил и изящество. Толкова е вкисната!
— Осмелявам се да кажа, че си има причините за туй — добродушно вметна Леля. — Е, позакърпихме момичето. Какво да я правим нататък?
— Имаме десетки свободни спални — отвърна Маграт — и до една са приготвени за гостите. Ще я настаним в някоя стая. Хъм… Лельо…
— Кажи.
— Искаш ли да ми бъдеш шаферка?
— А, не, мила. Малко съм попрехвърлила го-динките. — Леля се поколеба. — Но ти не искаш ли да ме поразпиташ за туй-онуй?
— За какво по-точно?
— Ами майчето ти е покойница, нямаш и близки роднини жени…
Маграт продължаваше да я зяпа озадачено.
— Намеквам за след сватбата — добави Леля.
— О, това ли било? С почти всичко се е заел организаторът на празненства. Тукашната готвачка не е много изкусна в студените закуски и другите глезотии.
Леля деликатно се загледа в тавана.
— Ами след туй, ако схващаш накъде бия?
— Уговорих се с доста момичета за почистването. Моля те, не се притеснявай. За всичко съм помислила. Ще ми се ти и Баба да не се държите с мен така, сякаш нищо не знам.
Леля се покашля.
— Твоят човек май доста е обикалял света, нали? Сигурно е излизал с много момичета?
— Това пък защо го подхвана? Не ми се вярва да е живял така. Шутовете нямат време за личен живот, а откакто е крал, разбира се, винаги е прекалено зает. Той е малко свенлив с момичетата.
Леля се примири.
— Ох, добре. Вярвам, че всичко ще се нареди от само себе си, когато вие…
Баба и кралят се върнаха.
— Как е момичето? — попита Баба.
— Поне извадихме острието и почистихме раната — осведоми я Маграт. — Но не се опомня. По-добре да остане тук.
— Сигурна ли си? Налага се да бъде наглеждана И аз имам свободна стая в къщата.
— Не бива да я местим — по-троснато изрече Маграт.
— Те я белязаха — напомни Баба. — Убедена ли си, че знаеш какво да правиш?
— Знам, че раната й е лоша — сопна се Маграт.
— Не точно заради раната й съм угрижена. Исках да кажа, че те вече имат връзка с нея. Тя е…
— Не се съмнявам, че знам как да се грижа за болен — прекъсна я Маграт. — Ще ми се да разбереш, че не съм безнадеждно тъпа.
— Не бива да остава сама — настоя Баба.
— Ще има много хора наоколо — обади се Верънс. — От утре започват да пристигат гостите.
— Да си сам не е същото като да няма хора наоколо.
— Бабо, това тук е замък.
— Вярно. Е, тогаз да не ви губим времето — промълви Баба. — Хайде, Гита.
Леля Ог измъкна изпод поредния сребърен капак котлет от овца на преклонна възраст и помаха с него на кралската двойка.
— Забавлявайте се, доколкото можете.
— Гита!
— Идвам, де.
Елфите са изумителни. Те подклаждат изумление.
Елфите са чудесни. Те внушават чудеса. Елфите са фантастични. Те творят фантазии.
Елфите са обаятелни. Те излъчват обаяние.
Елфите са чаровни. Те натрапват очарование Елфите са страхотни. Те вдъхват страх.
Една от особеностите на думите е, че значенията им се изплъзват като змии. Искате ли да намерите змийско гнездо, ще го намерите скрито зад думите, които са променили значението си.
Никой никога не е казвал, че елфите са мили Защото елфите са зли.
— Ами туй беше — заключи Леля Ог, когато минаваха по спуснатия подвижен мост на замъка. — Добре се справи, Есме.
— Още не е свършило — възрази Баба Вихронрав.
— Самата ти каза, че вече не могат да се промъкнат. Никой друг от местните няма да опитва магии около камъните.
— Да, но времето на кръговете ще се проточи още ден-два. Всичко може да се случи.
— Оная Диаманда вече няма да щурее, а ти наби малко ум в главите на дружките й. — Леля Ог хвърли оглозганата кост в сухия ров на замъка. — Знам, че друг няма да ги призове.
— Още имаме да умуваме за оня в тъмницата.
— Искаш ли да се отървем от него? — предложи Леля. — Ако си съгласна, да пратя нашия Шон при крал Айрънфаундърсън в Меден рудник. Мога и аз да скоча на метлата и да отфуча при Планинския крал. Джуджетата и троловете на секундичката ще ни го измъкнат от ръцете. И край на главоболията.