Всички се загледаха надолу.
— Ау! — ахна Шон.
— Леле… — поклати глава Ридкъли. — Ъ-хъм…
— Ууук?
Шон вдигна книгата благоговейно и прегледа още няколко страници.
— Ей, вижте тук! Прави го с ходилата си! Не знаех, че можело и с ходилата! — Смуши Пондърс лакът. — Вижте, господине!
Архиканцлерът се озърна към краля.
— Добре ли сте, ваше величество? Верънс сгуши глава в раменете си.
— Ъ-хъм…
— А тук тия двамата го правят с тояги.
— Какво?! — възкликна Верънс.
— Ау-у… — проточи Шон. — Благодаря ви, господарю. Туй ще ми е от голяма полза, сериозно ви говоря. Е, понаучих нещичко оттук-оттам, ама…
Верънс изтръгна книгата от ръцете му и обърна титулната страница. — „Бойни изкуства“ ли? Бойни изкуства. Убеден съм, че написах любовни…
— Господарю?
Верънс преживя деликатен момент, борейки се възстанови душевното си равновесие, но накрая сречели битката.
— Аха. Да. Именно. Ъхъ. Ами да. Разбира се. Да. Нали знаеш, че добре подготвената армия е жизнено необходима за сигурността на всяко кралство. Точно така. Да. Чудесно. Двамата с Маграт сметнахме, че… Да. За теб е, Шон.
— Веднага ще започна тренировките, господарю!
— Ъ-хъм. Добре.
Джейсън Ог се събуди и му се прищя това да не се бе случвало.
Да сме наясно. Мнозина авторитети са се опитвали да опишат махмурлука. Често използват за целта танцуващи слонове и какво ли още не. Тези описания не вършат работа. Винаги имат подобен оттенък: „Хо-хо, момчетата пак се нацепиха, я да изкараме махмурлука мъжкарско занимание, хо-хо, ей, кръчмарю, донеси още деветнайсет халби, че снощи здравата се налюскахме, хо-хо…“ Впрочем не е възможно да се опише махмурлукът от шльокавица. Най-хубавото в него е усещането, че зъбите ти са се разтворили и са полепнали по езика ти.
По едно време ковачът се надигна и отвори очи.22
Дрехите му бяха подгизнали от утринната роса.
Главата му ехтеше от безплътен шепот.
Той се вторачи в камъните.
Каната от шльокавицата лежеше в папратта След миг-два я докопа и за всеки случай я надигна. Беше празна.
Подритна Тъкачев в ребрата.
— Събуди се, скапан дъртако. Останали сме тука цяла нощ!
Един по един мъжете от Ланкърската трупа извършиха краткото, но болезнено пътуване към пробуждането.
— Щом се прибера, Ева като размаха пръчката… — изстена Коларов.
— Може и да ти се размине — смънка Покриварски, който пълзеше да търси шапката си. — Ами ако се прибереш и тя се е омъжила за някой друг?
— Току-виж, са минали стотина годинки — обнадежди се Коларов.
— Ех, дано! — живна и Тъкачев. — Вложих седем пенса в Скъперническата банка на Охлюън. С оная тяхна сложна лихва ще съм милионер. Ще съм богат като Креозот!
— Кой е тоя Креозот? — озадачи се Покриварски.
— Прочут богат гадняр — обясни Пекарев, измъквайки единия си ботуш от торфеното мочурище. — Чужбински.
— Да не е оня, дето като пипнел нещо, го превръщал в злато? — предположи Коларов.
— А, не, оня е друг. Крал някакъв. Ей таквиз чудесии стават по чужбината. В един миг нищо ти няма, после пипнеш нещо и хоп — злато. Направо му се отровил животецът.
Коларов изпадна в недоумение.
— И как се е оправял, когато е искал да…
— Да ти е поука, млади ми Коларов — прекъсна Пекарев. — Стой си тука, щото при нас хората имат ум в главата, вместо да се размотаваш из из чужбинските земи. Там можеш ненадейно да се сдобиеш с богатство, дето няма за какво да го похарчиш.
— Спали сме тука цяла нощ — неуверено промърмори Джейсън. — Опасно си е, да знаете.
— Ей, много си прав, господин Ог — подкрепи го Коларов. — Май някаква гадинка ми се е изпикала в ухото.
— Не, бе, казвам, че разни щуротии могат да ти влязат в главата.
— Че нали и аз за същото ти говоря?
Джейсън примига. Нямаше съмнение, че бе сънувал. Помнеше, че е сънувал. Само че не можеше да си спомни самия сън. Но още долавяше в главата си гласове, които му мълвяха твърде отдалеч, за да ги различи.
— Добре, де — изсумтя и се изправи от третия път, — може нищо лошо да не е станало. Я да се приберем, че да видим кой век е сега.
— А кой век бяхме? — сепна се Покриварски.
— Не беше ли Векът на Плодния прилеп? — налучка Пекарев.
— Може вече да не е същият — с надежда подхвърли Коларов.
Оказа се, че все пак е Векът на Плодния прилеп. В Ланкър рядко използваха за измерване на времето единици, по-малки от час и по-големи от година. Хората провесваха пъстри флагове по площада, неколцина мъже издигаха увития с цветни гирлянди висок прът за танците на летния празник. Някой заковаваше на стената ужасно нескопосан портрет на Верънс и Маграт над надпис „Богувете да поживйът техни Виличества“.
22
Ако желаете, вмъкнете тук описание от рода на „топчета, намазани с лютиво до нажежаване къри“.