Трупата се раздели безмълвно и всеки се повлече в своята посока.
Един заек подскачаше в утринната мъгла, докато стигна до древната къща, килнала се като пияна насред поляната в гората.
Спря до пън между клозета и Билките. Повечето горски животни отбягваха Билките, защото онези, които не го бяха правили през последните петдесетина години, обикновено нямаха потомство. Няколко листенца се полюшнаха на ветреца… а това си беше странно, защото ветрец нямаше.
Заекът седна на пъна.
Усети се някакво движение. Нещо излезе от заека и се понесе във въздуха към отворения прозорец на горния етаж. Беше невидимо поне за нормалното зрение.
И заекът се промени. Допреди малко в движенията му личеше устременост към незнайна цел. Сега се смъкна от пъна и се зае да приглажда ушите си с лапички.
Скоро задната врата на къщата се отвори и Баба Вихронрав излезе сковано, понесла паница мляко с надробен хляб. Остави я на стъпалото, влезе и затвори вратата, без да погледне заека.
Той подскочи по-наблизо до стъпалото.
Трудно е да се установи дали животните имат представа за задълженията и размяната. Всъщност няма значение. Затова пък тези понятия са вплетени в самата тъкан на вещерството. Ако искате да развалите сериозно настроението на някоя вещица, направете й услуга, за която не може да ви отблагодари. Неизпълненото задължение ще я „дразни като трънче в петата“.
Баба Вихронрав бе присъствала цяла нощ в знанието на заека. И му дължеше нещо. Няколдни щеше да изнася мляко и хляб зад къщата.
Трябва да се отплащаш и за доброто, и за злото Има различни задължения. Ей това хората не го проумяват, каза си тя, когато се върна в кухнята. Маграт също не го разбираше, както и новото момиче. Трябва да поддържаш равновесието. Не бива да се стараеш да бъдеш добра вещица или зла вещица. Няма да успееш, поне не задълго. Можеш само да бъдеш вещица, и то ако напрягаш силите си докрай.
Седна до студеното огнище и потисна желанието да приглади дългите си уши.
Те се бяха вмъкнали отнякъде. Долови това в дърветата, в главите на мъничките твари. Онази бе намислила нещо. И щеше да го стори скоро. Разбира се, летният празник не е особено събитие от окултна гледна точка… освен в умовете на хората. Тъкмо в тях елфите намират силата си.
Баба знаеше, че рано или късно ще се опълчи срещу Кралицата. Не Маграт, а истинската Кралица.
И ще загуби.
Цял живот бе упорствала да постигне власт над собствената си глава. Гордееше се, че е най-добрата в това.
Вече не беше вярно. Тъкмо когато трябваше Да разчита напълно на себе си, не можеше да се опре на собственото си съзнание. Усещаше как Кралицата опипва за проход. Помнеше добре онова съзнание, макар да бяха минали десетилетия.
Баба се увери, че не е загубила дарбата си в Заемането. Но как да се справи със себе си… Ако не си оставяше кратки бележки, щеше да се оплете като пате в кълчища. Да бъдеш вещица означава да знаеш точно коя си и къде си, тя обаче се объркваше. Снощи се сепна, когато вече нареждаше масата за двама. Опита се да влезе в стая, каквато липсваше в къщата. А не след дълго й предстоеше да си премери силите с Кралицата.
Ако се бориш срещу елф и загубиш… може и да умреш, стига да ти провърви.
Мили Чилъм поднесе закуската в леглото на Маграт, като се кискаше.
— Гостите вече пристигат, госпожо. Площадът е пълен със знамена и какво ли още не! А пък Шон намери каляската за шествия!
— Как е възможно да се загуби каляска?
— Ами била заключена в една стара конюшня, госпожо. Сега той я освежава със златна боя.
— Но нали ще се оженим тук — озадачи се Маграт. — Не е нужно да ходим никъде.
— Кралят каза, че двамата можело да се повозите малко. Да речем, до Скапан Гъз. А Шон Ог щял да ви бъде почетен ескорт. За да ви махат хората и да викат „ура“. После ще се върнете тук.
Маграт се наметна с халат и отиде до прозореца на кулата. Оттук виждаше над крепостната стена. Градският площад на Ланкър гъмжеше от хора. Е, поначало си беше пазарен ден, но сковаваха и скамейки за зяпачи, а прътът, около който щяха да танцуват на празника, вече стърчеше. Имаше дори неколцина тролове и джуджета, които учтиво поддържаха безопасно разстояние помежду си.
— Току-шо видях една маймуна да пресича площада — сподели Маграт.
— Ами да, целият свят се е изсипал в Ланкър! възкликна Мили, която веднъж бе пътешествала чак до Резена.