Втурна се напред и отвори със замах поредната двукрила врата.
— Госпоооожица Маграаааат Чесноооооова! Негооооово велииииичество кр… Да му се не знае, къде се дяна сега?
Тронната зала беше празна.
Накрая откриха Верънс II, краля на Ланкър, в конюшните.
Някои хора са родени за крале. Други се домогват до поста на крал или поне до звание от рода на „архигенералисимус и баща на народа“. А на Верънс просто му натресоха новата роля. Никой не го бе възпитал и подготвил за тези задължения. Всъщност стигна до трона поради една от онези бъркотии с бащинството и произхода, които са толкова типични за височайшите семейства.
Всъщност бе подготвен за шут — човек, чиято житейска задача е да прави маймунджилъци, да пуска шегички и да търпи изсипването на крем-карамел в крачолите си. Както можеше да се очаква това го настрои мрачновато и сериозно към живота, надари го и с начумерена решимост никога на нищо да не се засмее, особено ако наблизо има крем-карамел.
А ролята си на владетел започна с неоспоримото предимство на невежата. Никой не му бе подсказал какво означава да е крал и се наложи да учи самостоятелно. Поръча да му изпратят книги по въпроса. Верънс вярваше пламенно в ползата от знанията, събрани в книгите.
Стигна до твърде необичайното мнение, че работата на краля е да превърне кралството в място, където всеки живее по-добре.
Завариха го да разглежда сложно устройство. Отпред имаше два теглича за впрягане на кон, останалото приличаше на каруца, отрупана с малки вятърни мелници.
Озърна се с разсеяна усмивка.
— О, здрасти. Значи се върнахте живи и здрави, а?
— Ъ-ъм… — започна Маграт.
— Патентована ротационна сеялка — посочи той машината и я потупа. — Току-що я докараха от Анкх-Морпорк. Последно постижение на техниката, не се съмнявай. Напоследък се запалих по подобренията в земеделието и използването на почвите. Непременно трябва да въведем навсякъде новата система с редуването на трите вида посеви в нивите.
Маграт се озадачи.
— Че нали имаме всичко на всичко три ниви, пък и в тях не се намира много пръст…
— Много е важно да се поддържа правилно съотношение между зърнените, бобовите и кореноплодните култури — повиши глас кралят. — Сериозно се замислям и за люцерната. Много ми се иска да чуя твоите предложения!
— Ъ-ъм…
— И според мен е крайно време да направим нещо със свинете! — кресна Верънс. — Ланкърската ивичеста порода е много жилава във всяко отношение! Но бихме могли да отглеждаме и нещо с повечко месо! Чрез старателно кръстосване на породите! Да речем, с белогърбата свиня от Сто Лат! Поръчал съм нерез от… Шон, би ли престанал да надуваш тази проклета тръба!
Шон прекрати шумотевицата. — фанфарно приветствие, ваше величество.
— Да, ясно, но е грешка да го проточваш. Предостатъчни са и няколко секунди. — Кралят подуши въздуха. — А, нещо гори…
— Ох, ще пукна! Морковите… Шон отпраши нанякъде.
— Така е по-добре — отдъхна си Верънс. — Та докъде бяхме стигнали?
— До свинете, струва ми се — напомни Маграт. — Но аз всъщност дойдох да…
— Всичко опира до почвата — разгорещи се кралят. — Ако тя е наред, другото ще си дойде на мястото. Впрочем организирам сватбата на летния празник. Помислих, че така ще ти е по-приятно.
Устата й зейна в голямо О.
— Можем и да променим датата — продължи той, — но с не повече от няколко дни. Заради жътвата. Вече разпратих покани до някои от по-задължителните гости… Реших, че ще е хубаво да уредим някакъв панаир или празник преди това… Помолих „Боджи“ от Анкх-Морпорк да изпратят най-добрата си моделиерка с голям избор от материали. Една от прислужничките е горе-долу с твоите мерки и се надявам, че ще останеш много доволна от резултата… А господин Айрънфаундърсън, джуджето, слезе от планината специално за изработването на короната… Брат ми и трупата на господин Витолър не могат да пристигнат, както се оказа, защото са на турне в Клач, но техният драмописец Хуел съчини пиеса за сватбените тържества. Казва, че се е погрижил дори селяндури да не могат да я оплескат… Като гледам, всичко сме уредили — завърши кралят.
Чак сега гласът на Маграт сякаш се завърна от далечен връх, затова беше леко дрезгав.
— Не е ли редно първо да ме помолиш? — сопна се тя.
— Какво? Хъм. Всъщност не. Кралете не молят. Проверих. Аз съм кралят, ако не си забравила, а ти, без да се засягаш, си моя поданичка. Няма нужда да те моля.
Устата й се отвори за яростен писък, но най-сетне мозъкът се опомни.
„Е, да — натърти, — разбира се, можеш да му се разкрещиш и да си тръгнеш нацупена. И той вероятно ще се втурне след теб. Доста вероятно. Ъ-ъм… или не чак толкова вероятно. Защото макар той да е нисичък човечец с кротки сълзящи очи, освен това наистина е кралят и е проверявал разни неща. Все пак е доста вероятно да е донякъде вероятно. Но… Готова ли си да заложиш остатъка от живота си? Впрочем нали тъкмо това искаше? На какво се надяваше, когато дойде тук? Ако бъдем искрени, а?“ Верънс я наблюдаваше с намек за загриженост.