Криенето под леглото можеше да продължи не повече от две секунди, но понякога и те са достатъчни.
Пусна стола на пода. Цялата трепереше. И все пак още беше жива, от което се почувства добре. Това му е хубавото да си жив. Можеш да се радваш на факта.
Надникна в коридора.
Трябваше да се махне. Стисна в ръка един от отчупените крака на стола, макар да не беше голяма утеха, и се престраши да излезе от стаята.
Откъм Голямата зала пак долетя писък.
Маграт се втурна в обратната посока — към Дългатата галерия. Все трябваше да има някакъв изход, врата, удобен прозорец…
Някой от по-предприемчивите монарси бе остъклил прозорците. Лунната светлина проникваше на големи сребристи правоъгълници, редуващи се с квадрати от плътна сянка.
Маграт тичаше от светло в тъмно, от светло в тъмно по безкрайно проточилата се галерия. Владетел след владетел се мяркаха край нея като в ускорен кадър. Крал подир крал, всички с бакенбарди, корони и бради. Кралица подир кралица, всички с корсажи, кученца, тлъстоглави плашльовци и…
Някаква форма, игра на светлината или изражение на нарисуваното лице прониза ужаса и прикова вниманието й.
Не бе виждала портрета. За пръв път идваше толкова навътре в галерията. Вялият идиотизъм на изобразените тук кралици я потискаше. Но тази…
Тази я привлече с нещо.
Маграт спря.
Не вярваше портретът да е рисуван от натура. По времето на тази кралица единствената известна в подвластните й земи боя е била разновидност на синьото, нанасяно по тялото. Но преди няколко поколения крал бил Лули I, който романтично се увличал по историята. Проучил каквото намерил за ранните епохи на Ланкър. Ако липсвали достоверни свидетелства, в най-добрите традиции на запаления историк-етнограф той правел умозаключения от очевидни неоспорими истини28 и ползвал сведения от други авторитети по въпроса29.
Накрая поръчал портрета на кралица Инци Сприхавата, една от основателките на кралството.
Носеше шлем с крилца и шип, а черната и коса бе сплетена и оформена със запечена кръв вместо гел. Навсякъде по лицето и тялото й се виждаха синьо-кървавите шарки и спирали, предпочитани от варварската козметика. По внушителния и брониран нагръдник и нараменниците също стърчаха шипове. Както по наколенниците и сандалите. Къ-сичката й пола се отличаваше с модния тогава десен „каре и кръв“. Едната й ръка се подпираше нехайно върху дръжката на двуостра брадва със задължителния шип накрая, другата галеше китката на пленен вражески воин. Останалите части на пленения вражески воин висяха от няколко ели и борове на заден план. Не бе пропуснат и Шипчо, любимото й бойно пони от вече изчезналата ланкърска планинска порода. Животните имали и външността, и нрава на буре с барут, чийто фитил догаря. Бойната колесница също допълваше необходимия брой шипове в картината. А с остриетата, стърчащи от осите на колелата, всеки мъж би могъл да се обръсне без проблеми.
Маграт зяпаше унесено.
Никой не й бе споменал това.
Говореха й за гоблени и бродиране, за кринолини и размяна на приветствия с лордове. Никой не продума за шиповете.
От края на галерията, където тя беше преди малко, долетя звук. Маграт награби полата на роклята си и побягна. Зад нея се разнасяха стъпки и смях. Надолу към покрития коридор около двора, по тъмния проход над кухнята и покрай… Нещо шавна в сенките. Блеснаха зъби. Маграт замахна с парчето дърво, но се смръзна, преди да удари — Грибо?!
Котаракът на Леля Ог се заумилква в краката и. — Козината му лепнеше по тялото. Маграт се омърлуши още повече. Та това беше Грибо, неоспоримият властелин на котешкото население в Ланкър и баща на почти всички негови представители! Вълците го заобикаляха отдалеч, а мечките веднага се покатерваха на някое дърво. Но и той се страхуваше…
— Ела тук, проклет кретен!
Награби го за осеяния с белези врат и хукна. Грибо благодарно заби нокти в ръката й чак до костта30 и се покатери на рамото й.
Маграт предположи, че е някъде около кухнята, защото там беше територията на Грибо. Непозната и сенчеста област, същински terror incog-nita за нея. Тук свършваше плътта от килими и гипсови колони, оголваха се каменните кости на замъка.
Беше сигурна, че чува зад себе си много бързи и леки стъпки.