Никой не знаеше каква смес слага господин Брукс в пръскачката си. В нея имаше стар тютюн, сварени корени, стърготини от дървесна кора, също и билки, за които дори Маграт не бе чувала Пръскачката изплю лъскава струя над плета и улучи единия елф между очите. Течността оплиска и Господин Брукс ги погледа безстрастно, докато гърчовете им не секнаха. — Оси… — изрече той. Отиде да си вземе кутията, запали фенер и се а поправя грижливо и търпеливо питите, без да обръща внимание на ужилванията.
Шон вече почти не усещаше ръката си, освен тъпата топлина, която подсказваше за поне една счупена кост, пък и два от пръстите му не би трябвало да стърчат толкова накриво. Препотяваше се макар да остана само по фланела и гащи. Не биваше да сваля ризницата, но е трудно да откажеш, когато елф се е прицелил с лък в теб. Шон знаеше нещо, което мнозина други късметлии нямат повод да научат — плетената ризница не пази твърде добре от стрели. Особено когато стрелата ще се забие между очите ти.
Завлякоха го по коридорите към оръжейната. Елфите бяха поне четирима, но не успяваше да види ясно лицата им. Шон отиде да види чудото, когато шоуто „Вълшебният фенер“ мина и през Ланкър. Бе зяпал омаян различните картинки, прожектирани върху един от чаршафите на Леля Ог. Лицата на елфите му напомниха за тях. Някъде по средата се виждаха очи и уста, но всичко друго май беше временно — чертите се плъзгаха по лицата както картинките по екрана.
Не продумваха често, но пък непрекъснато се смееха. Оказаха се веселяци, особено когато про-веряваха докъде могат да ти извият ръката зад гърба.
Казаха си нещо на своя език. Един от тях погледна Шон и посочи вратата на оръжейната — Искаме госпожицата да излезе. Ти трябва да й кажеш, че ако не излезе, ще си поиграем още малко с теб.
— А какво ще направите, като излезе?
— О, пак ще си поиграем с теб — отвърна елфът. — Затова е толкова забавно. Но тя трябва да има надежда, нали? Хайде, поговори с нея.
Бутнаха го към вратата. Той се постара да по чука почтително.
— Ъ-ъ… Госпожице кралице…
— Какво има? — обади се Маграт глухо.
— Аз съм — Шон.
— Знам.
— Отвън съм. Ъ-ъ… Те май раниха зле госпожица Токли. Ъ-ъ… И казват, че щели да ме мъчат още, ако не излезете. Ама вие не бива да излизате, щото те не смеят да влязат заради желязото. На ваше място нямаше да ги послушам.
Нещо издрънча, после друго нещо избръмча.
— Госпожице Маграт…
— Попитай я — намеси се елфът — дали вътре има храна и вода.
— Госпожице, те искат…
Някой от елфите го дръпна грубо. Други двама се долепиха до стената встрани от вратата, а последният притисна заострено ухо до дебелите дъски.
После приклекна и надникна през ключалката, като внимаваше да не докосне желязото.
Чу се прищракване. Елфът остана неподвижен още миг-два, сетне се катурна полека на гръб, без да издаде звук.
Шон примига.
От едното око на елфа стърчеше крайчецът на на стрела. Перата й бяха остъргани от преминаването през ключалката.
— Оолеле… — промълви той.
Вратата на оръжейната зейна, откривайки само мрака вътре.
Някой от елфите се разсмя.
— Свършено е с него. Ама че глупак… Госпожице, искаш ли да чуеш своя воин?
Сграбчи счупената ръка на Шон и я изви.
Шон се помъчи да не вие. Алени петна припламваха в очите му. Чудеше се какво ли ще направят с него, ако падне в несвяст.
Искаше му се неговото мамче да е тук.
— Госпожице — подхвана пак елфът, — ако ти не…
— Добре — изрече Маграт от тъмата. — Ще изляза. А ти ще обещаеш да не ми сториш зло.
— О, обещавам, госпожице.
— Ще пуснете ли Шон? — Да.
Елфите от двете страни на врата си кимнаха.
— Нали обещавате? — примоли се Маграт. — Да.
Шон изстена. Ако тук бяха неговото мамче или госпожа Вихронрав, щяха да се бият до смърт. Неговото мамче имаше право — Маграт беше добричка лигла… …която току-що пусна стрела през ключалката.
Някакво не шесто, ами седмо или осмо чувство го подтикна да прехвърли тежестта си върху другия крак. Ако елфът го пуснеше само за секундичка, Шон беше готов да се повлече настрана.
Маграт застана в рамката на вратата. Носеше прастара кутия с надпис „Свещи“ върху олюще-ната боя.
Шон се озърташе с надежда към пустия коридор.
А Маграт се усмихна лъчезарно на най-близкия елф.
— Това е за теб — връчи му кутията и елфът я пое неволно. — Но не бива да я отваряш. И не забравяйте, че обещахте да не ми сторите зло.
Елфите се скупчиха около нея. Един замахна с каменен нож.
— Госпожице… — отрони елфът, в чиито ръце кутията се тресеше.