— Да? — кротко изписука Маграт.
— Излъгах те.
Ножът се стрелна към гърба й.
И се натроши на парченца.
Елфът с кутията се вторачи в невинните очи на Маграт и вдигна капака.
Грибо бе прекарал две вбесяващи минути вътре, формално погледнато, един затворен в кутия котарак може да е жив, а може и да е мъртъв. Не знаете, преди да надникнете. В действителност самото действие по отварянето на кутията определя състоянието на котарака, макар че в конкретния случай имаше не две, а три възможности — жив, мъртъв или разярен до полуда.
Шон отскочи, когато Грибо избухна като мина.
— Не се тревожи — замечтано промълви Маграт, докато елфът се бранеше от освирепелия котарак. — Той е един голям пухчо.
Извади нож изпод гънките на роклята си, завъртя се и намушка стоящия зад нея елф. Не удари точно където се целеше, но беше все едно, щом стоманеното острие го докосна.
Довърши си работата, като свенливо вдигна полата на роклята си и ритна третия елф по коляното.
Преди кракът да се прибере под роклята, Шон отново зърна блясъка на стомана.
Тя тласна крещящия елф назад, влезе за миг в оръжейната и излезе с арбалет в ръцете си. — Шон, кой от тях те измъчваше?
— Всички — отвърна той отпаднало. — Но оня, дето се бие с Грибо, наръга Диаманда.
Елфът тъкмо успя да смъкне животното от лицето си, по което от десетина рани струеше синьо-зеленикава кръв. Заудря Грибо в стената, но котаракът не се откопчваше от ръката му.
— Престани — нареди Маграт.
Елфът погледна арбалета и се вцепени.
— Няма да моля за милост.
— Чудесно — одобри тя и натисна спусъка. Така остана последният елф, който се търкаляше по каменните плочи, стиснал коляното си.
Маграт пристъпи изящно над един от труповете, пак изчезна в оръжейната замалко и се върна с брадва.
Елфът замръзна и съсредоточи цялото си внимание в нея.
— Виж какво — подхвана разговорчиво Маграт, — няма да те лъжа, че имаш някакъв шанс, защото нямаш. Ще ти задам няколко въпроса. Но първо искам да съм сигурна, че ме чуваш.
Елфът очакваше движението и се претърколи, а брадвата сцепи плочата, на която бе лежал.
— Госпожице… — слабичко се обади Шон, преди тя да замахне отново.
— Кажи.
— Мойто мамче казва, че те не усещали болка.
— Тъй ли? Затова пък можем да им причиним сериозни неудобства. — Маграт опря брадвата в пода. — Например разполагаме с брони. Защо да не пъхнем този в цяла кована броня? — Ей, какво ще кажеш?
— Не!
Елфът се мъчеше да пълзи.
— Защо пък не? Не е ли за предпочитане пред брадвата?
— Не!
— И защо?
— Същото е, както да ме погребете жив — изсъска елфът. — Без очи, без уши, без уста!
— Добре, нека да е ризница — смили се Маграт.
— Не!
— Къде е кралят? Къде са всички останали?
— Няма да ти кажа!
— Добре.
Маграт се шмугна за пореден път в оръжейната и извлече по пода пълен комплект плетена броня.
Елфът пак се помъчи да избяга пълзешком.
— Няма да ви даде да му я сложите — подсказа Шон също от пода. — Как ще му я нахлузите на ръцете?…
Маграт посегна към брадвата.
— Недейте, госпожице! — стресна се Шон.
— Никога няма да си го върнеш — троснато рече елфът. — Сега е при нея.
— Ще видим. Е, да бъде както кажеш, Шон. Какво да го правим този?
Накрая го затътриха в килер до тъмницата и го оковаха за решетката на прозореца. Елфът още скимтеше от допира на желязото, когато Маграт затръшна вратата.
Шон внимаваше да не я доближава заради упоритата й усмивка. — Сега да се погрижим за ръката ти — реши Маграт — Нищо ми няма, ама те наръгаха Диаманда в кухнята.
— Нея ли чух да пищи?
— Ъ-ъ… И нея. Ъ-ъ…
Шон се вторачи изцъклено в мъртвите елфи, които Маграт пак прекрачи.
— Вие ги убихте.
— Да не го сторих неправилно?
— А, не — предпазливо отрече Шон. — Напротив… съвсем правилно наистина.
— Има и един в ямата — спомни си Маграт. — Нали се сещаш… онази яма. Кой ден сме днес?
— Вторник.
— Ти кога я изтребваш?
— Всяка сряда. Ама миналата пропуснах, щото имах да…
— Значи едва ли е нужно да се безпокоим за него. Имаше ли и други наоколо?
— Ами… Не ми се вярва. Ъ-ъ… Госпожице кралице?
— Кажи, Шон.
— Може ли да свалите брадвата, моля? Доста по-добре ще ми стане, ако я свалите. Брадвата, госпожице кралице. Все я въртите насам-натам. Току-виж, се отплесне.
— Каква брадва?
— Ами тая, дето ви е в ръцете.
— О, тази ли… — Маграт като че я забеляза чак сега. — Ръката ти изглежда зле. Я да слезем в кухнята, за да ти сложа шини. И пръстите ти не са добре. Те убиха ли Диаманда?
— Не знам. И не разбрах защо… Ами нали им помагаше?