„Нагоре по склон ветровит, надолу в обрасла ливада…“ „От привидения, страшилища и дългокраки изчадия…“ „Мама ми каза никога да не…“ „Не смеем да излезем на лов, защото се боим от…“ „И ще се изтресат внезапно разни твари…“ „В гората ще играеш със същества вълшебни…“ Маграт седеше на кон, комуто не можеше да се довери, и стискаше дръжката на меч, с който не умееше да борави, а кодовите фрази се изсулваха от паметта й и придобиваха форма:
„Те крадат добитък и бебета…“
„Те крадат мляко…“
„Те обичат музика и крадат свирачи…“
„Всъщност крадат всичко.“ „Никога няма да сме свободни като тях прек-расни като тях, умни като тях, лекомислени като тях. Ние сме животни.“ Мразовит вятър фучеше в гората отвъд града. Приятна гора за нощни разходки, но не и тази нощ. Дърветата имат очи, долавяше Маграт. И вятърът, носи далечен смях.
„Те отнемат всичко.“ Пришпори коня. Някъде в града се затръшна врата.
„А в замяна дават страх.“ Наблизо се разнесоха удари на чук. Един мъж заковаваше нещо над вратата на дома си. Озърна се втрещен, видя Маграт и се хвърли в къщата.
Бе заковал подкова над вратата.
Маграт завърза здраво коня за едно дърво и се смъкна от седлото. Почука, но не й отвориха.
Кой ли живееше тук? Тъкачът Коларов ли беше или пекарят Тъкачев?
— Отвори, човече! Аз съм — Маграт Чеснова! Нещо се белееше до прага.
Оказа се паничка, пълна с мляко.
Маграт пак се сети за котарака Грибо. Смрадлив, коварен, жесток и злопаметен… но мъркаше приятно и за него всяка вечер имаше паничка мляко.
— Хайде, де! Отваряй!
След малко резетата изскърцаха и едно око се показа зад съвсем тясна пролука.
— Какво има?
— Ти пекарят Коларов ли си?
— Не, аз съм Тъкачев, майсторът на покриви.
— А знаеш ли коя съм аз? — Госпожица Чеснова, нали? — Я ме пусни да вляза! — Сама ли сте, госпожице?
— Да.
Пролуката се поразшири, колкото да я пропусне. В стаята беше запалена една свещ. Тъкачев се дрьпна по-назад и се опря неловко в ръба на масата. Маграт надникна.
Останалите от семейството се криеха под масата Четири чифта очи се вторачиха уплашено в Маграт.
— Какво става тук?
— Ъ-ъ… — з апъна се Тъкачев. — Госпожице, не ви познах с тая шапка за летене…
— Нали и ти щеше да участваш в Представлението? Какво се случи? Къде са другите? И къде е бъдещият ми съпруг?
— Ъ-ъ…
Да, вероятно се дължеше на шлема. До този извод стигна Маграт по-късно. Някои предмети, например мечове, магьоснически шапки, корони и пръстени, поемат по нещичко от притежателите си. Кралица Инци едва ли бе избродирала и един бод от гоблен през живота си и несъмнено бе проявявала търпение, по-кратко и от времето за едно мигане.32 Маграт предпочиташе да смята, че нещо от нрава на Инци се е запазило в шлема, за да се пренесе върху нея подобно на кралска кожна болест. Тогава защо да не позволи на Инци да се справи с това положение?
Тя сграбчи Тъкачев за яката.
— Ако изломотиш „ъ-ъ“ още веднъж, ще ти отрежа ушите.
— Ъ-ъ… ъх… Тоест, госпожице… Дойдоха Господарите и Господарките, госпожице!
— Значи наистина са елфите?
— Госпожице! — Тъкачев я погледна умоляващо. — Не го казвайте! Чухме ги да минават по улицата. Бяха десетки. Отмъкнаха кравата на стария Покриварски и козата на Скиндъл, изкъртиха вратата на…
— А ти защо изнесе паничката пред прага? — сопна се Маграт.
Устата му се отвори и затвори няколко пъти. Накрая изгъгна:
— Ами таквоз, мойта Ева каза, че баба й винаги им изнасяла паница мляко, за да са довол…
— Ясно — ледено го прекъсна Маграт. — Ами кралят?
— Кралят ли, госпожице? — повтори Тъкачев, печелейки време.
— Кралят — натърти повторно Маграт. — Нисък, очите му сълзят, а ушите му стърчат, което след малко няма да важи за други уши съвсем наблизо.
Пръстите на Тъкачев се оплитаха като изтормозени змии.
— Ами… ами… ами… — Схвана какво му вещае погледът на Маграт и се прегърби. — Играхме пиесата. Казах им аз: „Я да си изиграем Танца с тоягите и кофите“, ама те — не, та не. Всичко започна както си му е редът и после… после Ония ни се из-тресоха, ама стотици наведнъж. Всички се разбягакой ме блъсна и аз се търкулнах в потока. По едно време видях как Джейсън Ог повали четирима елфи с първото нещо, дето му попадна подръка… — Значи с друг елф?
— Тъй, тъй. После намерих Ева и хлапетата, а цялата навалица се втурна лудешки към вкъщи и имаше от ония… Благородници на коне, чувах ги как се смеят, сетне се прибрахме и Ева каза да закова подковата над вратата и…
32
Най-кратката единица време в мултивселената е ню-йоркската секунда. Тя се определя като периода между включването на зеления светофар и клаксона на таксито зад вас.