— О, много съм ви благодарен — саркастично отвърна Казанунда. — Ето, минахме и на обиди между разумните видове. Само защото съм… малко ощетен вертикално, стигнахте и до подмятания за злато, така ли? Смятате джуджетата за куп всевъзможни апетити на два крака, нали? Ха! Леля въздъхна.
— Е, стига, де. Чуй какво ще ти река… Като приберем, ще ти изпека малко свестен джуджешки хляб. Какво ще кажеш?
Той се ухили невярващо.
— Истински джуджешки хляб ли?
— Ами да. Май още пазя рецептата, пък и доста седмици минаха, откакто не съм сменяла пясъка в сандъчето на котарака.34
— Е, добре тогава…
Казанунда пъхна края на лоста под скалата и натисна с цялата си джуджешка мощ. Камъкът му се опъна не повече от миг-два и се отмести нагоре Двамата зърнаха стъпала, покрити с пръст и корени.
Леля тръгна надолу, без да се озърне, но усети, че джуджето не я последва.
— Какво има пък сега?
— Никога не съм обичал тъмните затворени пространства.
— Какво?! Ами че ти си джудже.
— Само по рождение. Изнервям се обаче дори в затворен гардероб. При моите увлечения това е сериозно неудобство.
— Не се дръж глупаво. Аз не се боя.
— Това си важи само за вас.
— Виж какво… Ще опека хляба с повечко чакъл.
— О-ох… Ама че сте съблазнителка, госпожо Ог.
— И вземи факлите, в пещерите беше сухо и топло. Казанунда под-тичваше до Леля, за да остане в светлия кръг на запаления факел.
— Да не сте идвала и преди?
— Не, но знам пътя.
Скоро на Казанунда му олекна. В пещерите все пак е по-приятно, отколкото в гардеробите. Първо, не се спъваш в обувки и, второ, не е много вероятно въоръжен със сабя съпруг внезапно да отвори вратата.
Дори се почувства щастлив.
Думите изскочиха неканени от дълбините на гените му.
— Ехо-о, ехо-о…
Леля Ог се хилеше в мрака.
Тунелът се разшири в огромна кухина. Отблясъците на факела едва стигаха до отсрещните стени.
— Тук ли е? — попита Казанунда и стисна по-силно лоста.
— Не. Туй е друго. Ние… познаваме мястото. Митично е.
— Не е ли истинско?
— О, истинско си е. Но и митично. Факелът припламна и освети по-ярко стотици прашасали каменни плочи, подредени в спирала. В средата имаше огромна камбана, увиснала на въже, което се губеше в тъмата под тавана. Точно под камбаната бяха струпани на две купчини златни и сребърни монети.
— Не пипай парите — предупреди Леля Ог Гледай сега какво ще стане. Татко ми каза за тоя номер, забавно е.
Тя протегна ръка и съвсем лекичко чукна по камбаната, изтръгвайки тих звън.
Облак прах се изсипа от най-близката плоча Онова, което Казанунда бе сметнал за изваяни се надигна сковано. Беше въоръжен воин. Щом можа да седне, значи почти сигурно беше жив но съдейки по вида му, бе преминал от живота нап-раво към трупното вкочанясване, без изобщо да се отбие през смъртта.
Хлътналите му очи се втренчиха в Леля Ог.
— Е, кое проклето време е сега?
— Още не ти е дошло времето — отвърна тя.
— Че тогаз защо ти щукна да биеш камбаната? Не знам к’во ви става, ама последните двеста години май не съм мигнал заради скапаняци, дето бият камбаната. Я си вървете!
Воинът отново полегна.
— Туй са някакъв отдавнашен крал и бойците му — зашепна Леля, докато се отдалечаваха бързо.
— Чувала съм, че било вълшебен сън. Пратил им го един древен магьосник. Те трябвало да се събудят за последната битка, когато вълк изяде слънцето.
— Тези магьосници пушат много особени треви — отбеляза Казанунда.
— Може и тъй да е. Ела насам. Винаги завивай надясно.
— В кръг ли вървим?
— По спирала. Сега сме точно под Дългуча.
— А, не ми се вярва — възрази джуджето. — Слязохме в дупката под Дългуча… чакайте, чакайте значи сме на мястото, откъдето тръгнахме, но вече друго място?
Както виждам, започваш да схващаш хитрита. Следваха извивките на спиралата, която накрая ги отведе при нещо като врата. Тук въздухът се сгорещяваше. Страничните проходи мъждукаха в червено.
Два дебели камъка бяха долепени до скална тена, а върху тях бе поставен трети. Животински кожи закриваха първобитния вход и около тях се виеха облачета пара.
— Сложили са ги по едно и също време с Танцьорите — обясни нехайно Леля. — Тук дупката е отвесна и са имали нужда само от три камъка. Най-добре остави лоста и си събуй ботушите, ако има гвоздеи в тях.
— Тези ботуши са ушити от най-изкусния обущар в Анкх-Морпорк — похвали се Казанунда. — И някой ден ще му платя.
Леля дръпна настрана кожите.
Още изпарения блъвнаха отвътре.
Зад кожите имаше мрак, гъст и горещ като кипнал захарен сироп. Миришеше на съблекалня за лисугери. Казанунда вървеше след Леля Ог и усещаше присъствието на невидими фигури в смрадта, чуваше тишината след внезапно прекъснати разговори. В един миг му се стори, че зърна купа с нажежени до червено камъни, после сенчеста ръка изсипа пълен черпак върху тях, обвивайки ги в пара.
34
Има немалко различни рецепти за приготвянето на ланкърския плосък и кръгъл джуджешки хляб. Обединява ги стремежът да бъде създаден хранителен запас за полеви условия, който е дълготраен, лесно се натъпква в торбата и може да изкорми врага, ако бъде запратен по него с достатъчна сила. Смилаемостта на продукта е само допълнителен лукс и въпрос на избор. Повечето рецепти са ревниво пазена тайна, но за чакъла всички знаят.