Выбрать главу

Унилите дзински войници го гледаха, задъхани и изтощени от темпото, което им беше наложено. Каруците с продоволствията бяха изостанали зад техните редици и Хаджиун отдели хора да проверят съдържанието им.

С преднамерена показност Чингис прецени настроението на колоната и стигна съвсем близо до нея. Хаджиун чу как хората му замърмориха одобрително при тази проява на храброст. Може би все още имаше риск арбалетите да го свалят от седлото, но Чингис дори не погледна към дзинските войници сякаш не си даваше сметка, че те се обръщаха с хиляди и го гледаха изпод вежди.

— Не си ми оставил кой знае колко, братко — рече Чингис.

Хаджиун видя, че той е блед и изпотен от ездата. Слезе импулсивно от коня и опря чело в крака на брат си.

— Щеше ми се да бъдеш с мен и да видиш лицата на офицерите им — отвърна той. — Ние наистина сме вълци в този свят на овце, братко.

Чингис кимна. Изтощението не му позволяваше да сподели въодушевлението на Хаджиун.

— Не виждам никакви продоволствия — каза той.

— Изоставиха всичко, включително и едно чудесно стадо говеда, както ще видиш.

Чингис се оживи.

— Отдавна не съм ял говеждо. Ще печем месото пред стените, за да може миризмата да се усети в града. Добре се справи, братко. Ще ги довършим ли?

Двамата погледнаха към мрачната колона войници, която се беше стопила наполовина. Хаджиун сви рамене.

— Твърде много гърла са, освен ако не ги храниш с онова, което сами домъкнаха дотук. Нека първо да видим дали ще предпочетат да хвърлят оръжието, или ще се бият.

— Мислиш ли, че ще се предадат? — Очите на Чингис проблеснаха при предложението на брат му, развълнувани от очевидната гордост на Хаджиун. Най-много от всичко племената почитаха военачалник, който можеше да спечели с ума си, а не със сила.

Хаджиун отново сви рамене.

— Да видим.

Извика десетина души, които знаеха дзински, и ги прати да предложат на враговете пощада, ако се предадат. Помогна им фактът, че войниците бяха останали без сили, гонени през целия ден от противник, който ги удряше със смазваща сила, а в същото време оставаше недосегаем. От бойния им дух не беше останало нищо и Чингис се усмихна, когато чу трясъка на захвърлените оръжия.

Беше почти тъмно, когато копията, арбалетите и мечовете бяха отнети от притихналите редици. Чингис беше донесъл нови колчани за хората на Хаджиун и монголите чакаха спокойно, докато залязващото слънце изпълваше равнината със златна светлина.

Преди да угаснат последните му лъчи, прозвуча рог и двайсет хиляди лъка се огънаха. Дзинските войници запищяха от ужас, но виковете им замлъкнаха задавено, а залповете следваха един след друг, докато не стана твърде тъмно за стрелба.

Луната се издигаше в небето и стотици говеда бяха заклани и сложени да се пекат на огньовете. Изпълнен с отчаяние, стоящият на стената Джи Джонг усети горчивия вкус на собствената си слюнка. В Йенкин вече изяждаха мъртвите.

Пирът беше в разгара си, когато шпионинът видя как шаманът се надигна и се заклатушка пиянски между герите. Стана и го последва като сянка, оставяйки Темуге да спи, след като бе погълнал цял бут кърваво говеждо. Воините пееха и танцуваха около огньовете, а барабанчиците думкаха в свиреп ритъм, който напълно заглушаваше и без това тихите му стъпки. Шпионинът не изпускаше възрастния мъж от очи, когато той спря да се изпикае непохватно по пътя, като изруга в тъмното, щом струята намокри краката му. После внезапно изчезна в мрака между две каруци. Шпионинът не бързаше. Предположи, че Кокчу е тръгнал при дзинското момиче, което държеше като робиня в дома си. Вървеше и си мислеше какво да каже на шамана. При последното си отскачане до стената чу, че регентът е започнал смъртна лотария в града — семействата от простолюдието бяха принудени да теглят жребий от дълбока делва с тясно гърло. Извадилият бяла плочка биваше заколен, за да нахрани останалите. Всеки ден преминаваше в сцени на невъобразима болка и мъка.

Потънал в мисли, шпионинът забеляза някаква сянка и нададе вик от изненада и болка, когато някой го блъсна в покривалото на един гер. Плетеният му скелет изскърца в гърба му, той усети в гърлото си студения допир на острие и дъхът му замря.