— Точно така — потвърди шпионинът. — Дори да е склонен да плати откуп за града, черната шатра е издигната пред стените. Какво друго му остава, освен да удържи, още две години, а може би и повече?
На лицето му не се появи издайническа следа от отчаяната лъжа. Йенкин щеше да падне след около месец, най-много три.
Накрая Кокчу свали ножа си. Шпионинът не знаеше как да изтълкува това. Регентът го беше хвърлил на вълците, за да предаде предложението му. Единственото, с което шпионинът разполагаше, бе инстинктивното му усещане, че Кокчу бе чужд сред племената, не беше от тях, беше нещо отделно. Такива хора бяха идеални за целта, но въпреки това той знаеше, че животът му още виси на косъм. Един-единствен пристъп на лоялност от страна на шамана, един-единствен вик можеше да сложи край на всичко. Чингис щеше да узнае, че е победил Йенкин, и перлата на империята щеше да бъде изгубена завинаги. Шпионинът се обля в пот въпреки студения въздух. Продължи да говори, преди Кокчу да успее да отвори уста.
— Ако отново се вдигне бялата шатра, императорът ми ще заплати такъв откуп, че и сто крале ще заплачат. Коприна, с която да застелете пътя чак до родината си, скъпоценни камъни, роби, писани трудове по магия, наука и медицина, слонова кост, желязо, дървен материал… — Видя как очите на Кокчу проблеснаха при споменаването на магия, но продължи да изброява. — … хартия, нефрит, хиляди и хиляди каруци с богатства. Достатъчно да се основе империя, ако ханът го пожелае. Достатъчно, за да си построите собствени градове.
— Всичко това така или иначе ще бъде наше, щом градът падне — промърмори Кокчу.
Шпионинът решително поклати глава.
— Накрая, когато поражението е неизбежно, градът ще бъде подпален отвътре. Знай, че говоря истината — твоят хан ще получи единствено пепел и още две години чакане в тази равнина.
Замълча. Опитваше се, но не успяваше да види как се приемат думите му. Кокчу стоеше като истукан и едва дишаше, докато го слушаше.
— Защо не предложи всичко това на самия хан? — попита той, Ма Цин поклати глава, внезапно овладян от умора.
— И двамата не сме деца, шамане. Ще говоря направо. Чингис е вдигнал черната шатра и всичките му хора знаят, че това означава смърт. Би пострадала гордостта му, ако приеме императорския откуп, а доколкото виждам, той по-скоро би предпочел да види Йенкин, превърнат на пепел. Ако обаче някой друг доверен човек му съобщи вестта насаме? Може пък да се съгласи на проява на милост заради невинните, които страдат вътре.
За най-голямо учудване на шпионина, Кокчу се изсмя.
— Милост ли? За Чингис милостта е проява на слабост. Никога няма да срещнеш човек, който разбира ужаса на войната по-добре от хана, когото следвам. Не можеш да го изкушиш с подобно нещо.
Шпионинът усети как гневът му неволно избива от подигравателния тон на шамана.
— Тогава ми кажи как да го накараме да се махне от Йенкин, или ме убий и ме хвърли на кучетата си. Казах ти всичко, което знам.
— Аз бих могъл да го накарам — тихо рече Кокчу. — Показвал съм му какво мога да правя.
— От теб се страхуват в лагера — бързо каза шпионинът и се вкопчи в кокалестата му ръка. — Ти ли си този, който ми трябва?
— Да — отвърна Кокчу. Лицето му се изкриви, щом видя облекчението на шпионина. — Остава само да кажеш цената за помощта ми в това дребно начинание. Колко ли струва градът на твоя император? Каква цена да определя за живота му?
— Каквото и да поискаш, ще бъде включено в откупа — каза шпионинът. Не смееше да си помисли, че шаманът може да си играе с него. А и какъв избор имаше, освен да върви натам, накъдето го водеха?
Кокчу помълча известно време, преценявайки човека, който седеше така сковано и изпънато на леглото.
— В този свят има истинска магия, робе. Усещал съм я и съм я използвал. Ако твоите хора познават това изкуство, твоето момче император ще го има в безценния си град — рече най-накрая той. — Човек и за сто живота не може да научи достатъчно. Искам да знам всяка тайна, която са открили сънародниците ти.
— Има множество тайни, шамане — от това как се прави хартия и коприна до горящата прах, компаса и маслото, което гори и не угасва. Коя точно искаш да знаеш?
Кокчу изсумтя.
— Не се пазари с мен. Искам ги всички. Имате ли хора, които използват тези изкуства в градовете?
Шпионинът кимна.
— Жреци и най-различни учени.
— Нека ми предадат тайните си, като подарък между колеги. Предупреди ги да не спестяват нищо или ще кажа на хана, че съм получил кърваво видение и той ще се върне да изгори земите ви чак до морето. Разбра ли ме?