Чингис се надигна, щом чу стражите да спират Кокчу. Нямаше да има повторен опит за покушение — всяка нощ около големия гер пазеха по шестима от най-добрите воини, като се редуваха на смени. Кокчу влезе в полумрака и запали висящия от тавана фенер. Известно време Чингис не можа да каже нищо. Спазмите разтърсваха гърдите му, докато лицето му не почервеня от напъните. Както винаги, накрая едва си поемаше дъх.
— Добре дошъл в дома ми, Кокчу — дрезгаво прошепна той. — Какви нови билки ще пробваш тази нощ?
Може и да си въобразяваше, но шаманът му се стори странно изнервен. Челото му блестеше от пот и Чингис се запита дали и той не се разболява.
— Нямам нищо, което би ти помогнало да се почувстваш по-добре, господарю. Опитах всичко, което знам — каза той. — Чудех се дали няма нещо друго, което ти пречи да се оправиш.
— Нещо друго ли? — повтори Чингис. Гърлото го сърбеше ужасно и той преглътна с мъка. Това вече му беше станало навик и той го правеше непрекъснато.
— Императорът прати убийци, господарю. Може би има и други начини да те атакува. Начини, които не можем да видим и да преборим.
Чингис с интерес обмисли думите му.
— Мислиш, че това е дело на магьосници от града ли? Ако кашлицата е най-доброто, на което са способни, не се страхувам от тях.
Кокчу поклати глава.
— Проклятието може да убива, господарю. Отдавна трябваше да се сетя.
Чингис се отпусна уморено в леглото си.
— Какво си намислил?
Кокчу даде знак на хана да стане и се извърна, за да не го вижда как се мъчи да се изправи.
— Ако дойдеш в гера ми, господарю, ще призова духовете и ще видя дали не си белязан с някоя черна магия от града.
Чингис присви очи, но кимна.
— Добре тогава. Прати някой от стражите да извика и Темуге.
— Не е необходимо, господарю. Брат ти не е запознат с тази материя…
Чингис се закашля и кашлицата му се превърна в яростно ръмжене срещу предаващото го тяло.
— Прави каквото ти казвам, шамане, или се махай — каза той. Кокчу сви устни и се поклони отсечено.
Чингис последва шамана до мъничкия гер и изчака навън на снега и вятъра, докато Кокчу се пъхна вътре. Темуге се забави, но най-накрая дойде заедно с воина, който го беше вдигнал от сън. Чингис дръпна брат си настрана, за да не ги подслуша Кокчу.
— Май се налага да изтърпя неговите пушеци и ритуали, Темуге. Имаш ли доверие на този човек?
— Не — сприхаво отвърна Темуге, все още раздразнен, че са го събудили.
Чингис се ухили на киселата физиономия на брат си.
— И аз така си помислих, затова и те повиках. Ще дойдеш с мен, братко, и ще го следиш през цялото време, докато съм в гера му.
Направи знак на стоящия наблизо воин и той бързо приближи.
— Куюк, ще пазиш този гер и няма да позволяваш на никого да ни притеснява.
— Твоя воля, господарю — отвърна мъжът и сведе глава.
— И ако Темуге или аз не излезем навън, твоя работа е да убиеш шамана — каза Чингис.
Усети погледа на брат си и сви рамене.
— Не съм от доверчивите, братко.
Пое дълбоко дъх в студения въздух, стегна гърлото си и влезе в гера на шамана, следван от Темуге. Тримата едвам се побираха в тясното пространство, но седнаха върху копринения под с допрени колене и зачакаха да видят какво ще стори Кокчу.
Шаманът запали някакви конусчета в златни съдове на пода. Те хвърляха искри и съскаха, изпускайки гъст облак наркотичен дим. Щом първите му струйки достигнаха Чингис, той се преви в пристъп на кашлица. С всяко вдишване състоянието му се влошаваше и Кокчу видимо се притесни, че ханът може да припадне. Накрая Чингис си пое свободно дъх и усети прохлада в измъченото си гърло, подобна на глътка студена вода в горещ ден. Пое дъх отново, после пак, наслаждавайки се на вцепенението, което го обхващаше.
— Така е по-добре — призна той и се взря в шамана с кървясали очи.
Кокчу беше в стихията си въпреки неумолимия поглед на Темуге. Извади гърне с черната паста и посегна към устата на Чингис. Подскочи, когато ханът рязко хвана китката му.
— Какво е това? — с подозрение попита Чингис.
Кокчу преглътна. Не беше видял движението му.
— Ще ти помогне да преодолееш оковите на плътта, господарю. Без него не мога да те изведа на пътеките.
— Опитвал съм го — внезапно се обади Темуге. Очите му бяха светнали. — Не причинява вреда.