Животното се изправи и закуцука към братята, оставяйки разбитото тяло на човека зад себе си.
Хазар се спеши и хвана висящите поводи. Кракът беше счупен и понито вече не ставаше за езда. Хазар мълчаливо завърза поводите за седлото. Нямаше да изоставят животното тук — много гърла трябваше да нахранят в лагера.
— Получихме отговора, братко — промърмори той. — Макар и не онзи, който очаквах. Как ще минем през тях?
Хаджиун поклати глава.
— Ще намерим начин — каза той и се озърна към тъмната редица стрелци, които ги наблюдаваха. Някои бяха вдигнали ръце, но не можеше да каже дали им се подиграват, или ги приветстват. — Дори ако се наложи да я разрушим камък по камък.
Веднага щом забелязаха, че Хазар и Хаджиун яздят сами, хората на Чингис заковаха на място. Преди да достигнат първите редици въоръжени конници, братята минаха покрай предните групички, без да откъсват очи от планините зад тях. Чингис и командирите му бяха научили доста тежки уроци през годините, в които обединяваха племената в една войска, затова момчета вестоносци препуснаха в галоп да съобщят, че братята му пристигат.
Никой от двамата не отговори на воините, които викаха към тях. Мрачни и мълчаливи, те приближиха гера на брат си, кацнал като някаква огромна бяла мида върху каруцата си. Когато стигнаха, Хазар скочи от коня и погледна към човека, който пристъпи напред да хване поводите.
— Субодай — поздрави го той и се насили да се усмихне. Младият воин изглеждаше нервен и Хазар си спомни, че са му обещали доспехи и добър кон. Намръщи се на неподходящо подбрания момент.
— Имаме много неща за обсъждане с хана. Ела за коня си друг път.
Лицето на Субодай посърна и Хазар изсумтя, прегърна го през рамо и се обърна. Спомни си как храбро момчето беше скочило на синовете на хана на войела. Трябваше да му се отплати за стореното.
— Може да се намери време, когато приключим. Хайде, идвай, само че не се обаждай.
Субодай моментално се ухили и потръпна възбудено при мисълта, че ще види самия велик хан. С пресъхнала уста изкачи стъпалата на каруцата и последва братята в полутъмния гер.
Чингис ги очакваше. Младият му вестоносец все още дишаше тежко до него.
— Къде са съгледвачите? — попита той, като гледаше сериозните им лица.
— Мъртви са, братко. Проходът пази стена от черен камък, висока колкото сто гера, а може би и повече.
— Отгоре наброихме най-малко петдесет стрелци — добави Хаджиун. — Не бяха много умели, но трудно можеха да пропуснат. Стената е в края на тясна клисура с отвесни стени. Не видях начин да я заобиколим.
Чингис се намръщи и се изправи. Изцъка с език, прекоси гера и излезе на яркото слънце. Хазар и Хаджиун го последваха, напълно забравили ококорения Субодай, който вървеше по петите им.
Чингис стоеше на синьо-зеления пясък и гледаше нагоре. Държеше пръчка и нарисува с нея линия на земята.
— Покажете ми — нареди той. Хаджиун взе пръчката и започна да чертае със спретнати щрихи. Хазар гледаше запленен как брат му пресъздава клисурата, която беше видял неотдавна. Отделно Хаджиун нарисува засводената порта и Чингис разтърка раздразнено брадичка.
— Можем да разглобим каруците и да направим дървени щитове, за да се приближим — колебливо рече той.
Хаджиун поклати глава.
— Така ще стигнем до портата в безопасност от стрелите, но там могат да хвърлят камъни върху нас. А от такава височина лесно ще направят дъските на парчета.
Чингис вдигна глава и огледа голата пустиня, простираща се във всички посоки около тях. Не се виждаше нито едно дърво, което да използват като строителен материал.
— Тогава трябва да ги накараме да излязат — реши той. — Ще се оттеглим организирано, като оставим след себе си ценни неща. Ще пратя хора с най-добрата броня, за да издържи на стрелите, но те ще бъдат прогонени обратно с паника и много викове. — Чингис се усмихна. — Може пък така воините ни да се научат на малко смирение.
Хаджиун изтри с крак края на рисунката.
— Би могло да проработи, ако можехме да разберем кога ще отворят портата, но клисурата прави много завои. Още след първия няма начин да разберем кога ще излязат. Ако скрием едно-две момчета в цепнатините, те биха могли да ни дадат знак, но катеренето е трудно, а и по скалите няма никакво прикритие. Ще ги видят.
— Мога ли да кажа нещо, господарю? — внезапно се обади Субодай.