— Но нашествениците няма да се махнат — продължи Рай Чианг и удари юмрук в дръжката на стола си. — Победиха ни. Въшливите вонящи диваци поразиха Си Ся в сърцето, а аз трябва да седя тук сред вонята на гниеща пшеница.
Първият министър сведе глава при тази тирада, без да смее да проговори. Двама от колегите му бяха екзекутирани тази сутрин, а настроението на владетеля се вкисваше все повече и повече. Той нямаше намерение да бъде третият.
Кралят стана и сключи ръце на гърба си.
— Нямам избор. Дори да извадя опълчението от всеки град на юг, пак няма да събера толкова, колкото паднаха убити. А без кралските войници колко време ще е нужно, докато градчетата станат свърталища на бандити? Ще изгубя и юга, а след това градът ще падне.
Изруга тихо и министърът пребледня.
— Няма да стоя и да чакам селяните да се разбунтуват или тази противна миризма да се пропие във всяка стая на града. Прати посланици до водача на онези диваци. Да предадат, че ще му дам аудиенция и съм готов да обсъдим неговите искания.
— Твое величество, те не са много по-различни от подивели кучета — запелтечи министърът. — Не може да се преговаря с тях.
Рай Чианг изгледа вбесено слугата си.
— Пращай хората. Аз не успях да унищожа войската от подивели кучета. Останал ми е само този град. Може пък да успея да подкупя вожда им и да го накарам да се махне.
Министърът пламна от срам, но се поклони до земята и опря чело в прохладното дърво.
Вечерта племената пееха пияни. Разказвачите съчиняваха приказки за битката и как Чингис накара врага да мине през железния си пръстен. Смешните стихове караха децата да избухват в кикот, а преди да се стъмни, се проведоха много състезания по борба и стрелба с лък. Победителите носеха венци от трева на главите си и се напиваха до безсъзнание.
Чингис и командирите му бяха начело на празненството. Ханът благослови дузина нови сватби и раздаде на отличилите се воини оръжия и понита от собственото си стадо. Герите бяха пълни с пленени в градчетата жени и не всички съпруги погледнаха добре на новодошлите. Доста женски побои завършиха с кръвопролития, като всеки път жилавите монголки побеждаваха пленничките на съпрузите си. Преди падането на нощта Хаджиун беше викан на три пъти за убийства поради подсиления от изпития айраг гняв, пламнал във вените на убийците. Беше заповядал двама мъже и една жена да бъдат завързани на стълб и бити. Не го беше грижа за убитите, но не искаше племената да се отдават на кръвожадни оргии. Може би благодарение на желязната му ръка настроението на хората си остана чудесно, докато звездите започнаха да блещукат в небето.
И макар някои да тъгуваха по родните степи, всички гледаха с гордост водачите си.
До гера, в който Чингис посрещаше командирите, се намираше семейният му дом, не по-голям или украсен от който и да било друг. Докато той викаше на състезанията по борба и огромният лагер се озаряваше от пламъка на факлите, жена му Бьорте се хранеше с четиримата си синове и им припяваше. С приближаването на нощта беше все по-трудно да открият Джучи и Чагатай — те предпочитаха шума и забавленията на пиршеството пред досадния сън. Бьорте се принуди да изпрати трима бойци да претърсят герите и да ги доведат, все още съпротивляващи се в ръцете им. Момчетата се гледаха кръвнишки в малкия гер, докато Бьорте пееше приспивни песни на Угедай и Толуй. Денят беше изтощителен за тях и не след дълго двете по-малки момчета вече сънуваха под завивките.
Бьорте се обърна към Джучи и се намръщи, като видя гневната му физиономия.
— Не си ял, млади момко — каза му тя.
Той само изсумтя в отговор и Бьорте се наведе по-близо към него.
— Нима надушвам айраг? — със съмнение попита тя. Поведението на Джучи моментално се промени и той вдигна колене като преграда.
— Може и това да е — обади се Чагатай, доволен да види как брат му се свива като червей. — Дадоха му да пие, а после повръщаше в тревата.
— Затваряй си устата! — извика Джучи и скочи на крака.
Силната Бьорте сграбчи ръката му и с лекота го удържа. Чагатай се ухили доволно.
— Яд го е, защото счупи любимия си лък сутринта — рязко каза Джучи и се помъчи да се отскубне от хватката на майка си. — Пусни ме!