В отговор Бьорте го зашлеви през лицето и той падна върху завивките. Ударът не беше силен, но той шокирано вдигна ръка към бузата си.
— Цял ден ви слушам да се дърляте помежду си — гневно рече тя. — Кога най-сетне ще разберете, че не бива да се биете като кутрета, а племената да ви гледат? Никога. Да не мислите, че на баща ви това му харесва? Ако му кажа, ще…
— Не му казвай — бързо рече Джучи и на лицето му се изписа ужас.
Бьорте моментално омекна.
— Няма, ако се държите добре и работите. Няма да наследите нищо от него само защото сте негови синове. Нима Арслан е негова кръв? Или Джелме? Ако ставате за водачи, той ще ви избере, но не очаквайте да предпочете вас пред някой по-добър.
Двете момчета слушаха напрегнато и тя осъзна, че никога досега не е говорила така с тях. С изненада забеляза как попиват всяка дума и се замисли какво друго да каже, преди да са се разсеяли.
— Яжте, докато слушате.
За нейно удоволствие двете момчета взеха чиниите с месо и се нахвърлиха върху храната, макар да беше изстинала отдавна. Погледите им не се откъсваха от майка им, чакаха я да продължи.
— Мислех, че баща ви вече ви е обяснил — промърмори тя. — Ако беше хан на някое малко племе, може би най-големият от вас щеше да наследи меча, коня и дружинниците му. Навремето той очакваше същото от дядо ви Есугей, макар че брат му Бехтер беше по-голям.
— Какво се е случило с Бехтер? — попита Джучи.
— Баща ни и Хаджиун го убили — със задоволство рече Чагатай. Бьорте трепна, а очите на Джучи се разшириха от изненада.
— Наистина ли?
Майка му въздъхна.
— Друг път ще ти разкажа тази история. Не знам къде я е научил Чагатай, но е по-добре да не слуша приказките около огньовете.
Чагатай кимна енергично на Джучи зад гърба й и се ухили, щом видя неудобството на брат си. Бьорте му хвърли раздразнен поглед и той замръзна на място.
— Баща ви не е някакъв незначителен хан от хълмовете — рече тя. — Той има повече племена, отколкото можете да преброите на пръстите си. Да не очаквате да ги предаде на някои слабак? — Обърна се към Чагатай. — Или на глупак? — Поклати глава. — Няма да го направи. Той има по-малки братя, които също имат синове. Следващият хан може да е някой от тях, ако баща ви не е доволен от това какви мъже сте станали.
Джучи сведе замислено глава.
— Аз съм по-добър с лъка от всеки друг — промърмори той. — А понито ми е бавно само защото е много малко. Когато получа истински кон, ще бъда много по-бърз.
Чагатай изсумтя.
— Нямам предвид военните ви умения — каза раздразнено Бьорте. — И двамата ще станете чудесни воини. Виждам го. Продължи, преди да се надуят от неочаквания комплимент: — Баща ви ще иска да знае дали можете да водите хората и да мислите бързо. Видяхте ли как направи Субодай стотник? Момчето е абсолютно неизвестно, няма важен произход, но баща ви уважава ума и уменията му. Ще бъде подложен на изпитания и може да стане военачалник, преди да е възмъжал напълно. Да командва хиляда, дори десет хиляди воини. Вие можете ли да сторите същото?
— Защо не? — моментално отвърна Чагатай.
Бьорте се обърна към него.
— Когато си играеш с приятелите, към теб ли се обръщат? Те ли следват твоите идеи, или ти техните? Мисли усилено, защото мнозина те ласкаят заради баща ти. Помисли за онези, които ти уважаваш. Те слушат ли те?
Чагатай прехапа замислено устна. След малко сви рамене.
— Някои. Но те са деца.
— Защо да те следват, щом по цял ден се биеш с брат си? — притисна го тя.
Момчето сви обидено рамене, докато се мъчеше да се пребори с прекалено сложните за него идеи. Вирна непокорно брадичка.
— Няма да последват Джучи. Той си мисли, че ще го сторят, но това никога няма да стане.
При тези думи Бьорте усети как студът докосва гърдите й.
— Наистина ли, синко? — меко попита тя. — Защо няма да последват по-големия ти брат?
Чагатай извърна глава. Бьорте се пресегна и го стисна болезнено за ръката. Той не извика, макар че в очите му се появиха сълзи.
— Има ли тайни помежду ни, Чагатай? — с дрезгав глас попита Бьорте. — Защо няма да последват Джучи?
— Защото е татарско копеле! — изкрещя Чагатай.
Този път плесницата не беше лека. Главата на сина й рязко се отметна и той се просна замаян на леглото. От носа му потече кръв и момчето започна да вие.