Джучи заговори тихо зад нея:
— Непрекъснато повтаря това — рече той. Гласът му беше изпълнен с ярост и отчаяние и Бьорте усети сълзи в очите си от болката, която е понасял. Плачът на Чагатай бе събудил двете по-малки момчета и те също захлипаха, макар да не разбираха нищо.
Бьорте протегна ръце към Джучи и го прегърна.
— Не можеш да върнеш думите в глупавата уста на брат си — промърмори тя в косата му. Отдръпна се назад и погледна в очите му, като очакваше да я разбере. — Някои думи могат да бъдат жесток товар, освен ако не се научиш да не им обръщаш внимание. Ще трябва да бъдеш по-добър от всички останали, за да спечелиш одобрението на баща си. Вече го знаеш.
— Значи е истина? — прошепна той и извърна поглед. Усети как тя се стяга, докато мислеше какво да отговори, и също захлипа.
— С баща ти те заченахме през зимата в степта, на стотици мили от татарите. Вярно е, че за известно време ме изгуби и той… уби похитителите ми, но ти си негов и мой син. Ти си неговият първороден.
— Обаче очите ми са различни — каза той.
Бьорте изсумтя.
— И очите на Бехтер бяха различни навремето. Той беше син на Есугей, но очите му бяха тъмни като твоите. Никой не се е осмелявал да се съмнява в произхода му. Не мисли за това, Джучи. Ти си внук на Есугей и син на Чингис. Един ден ще бъдеш хан.
Докато Чагатай сумтеше и бършеше кръвта си с ръка, Джучи намръщено се вгледа в майка си. Личеше си как събира целия си кураж. Пое дълбоко дъх. Гласът му трепереше и го унижаваше пред братята му.
— Той е убил брат си, а съм виждал как гледа мен — рече той. — Обича ли ме изобщо?
Бьорте притисна момчето към гърдите си. Сърцето й се късаше за него.
— Разбира се, че те обича. Ще го накараш да те види като свой наследник, синко. Ще го накараш да се гордее.
9.
На петте хиляди воини им беше нужно повече време да отбият каналите с пръст и чакъл, отколкото да ги разрушат. Чингис даде заповедта, когато видя, че водата продължава да се покачва и вече заплашва дори високото място, на което бяха преместили лагера. Когато приключиха, на изток и на запад се бяха образували нови езера, но поне пътят към Инчуан съхнеше под слънчевите лъчи. Земята бе покрита с хлъзгави черни растения и въздухът се изпълни с облаци хапещи мухи, които подлудяваха племената. Понитата затъваха до колене в лепкавата кал, това затрудняваше разузнаването и хората се принуждаваха да остават по герите си. Всяка вечер избухваха спорове и кавги и Хаджиун здравата се потеше, за да запази мира.
Бездействието бе уморително и новината за осемте конници, които се трепеха в равното, беше посрещната с въодушевление от всички. Не бяха прекосили пустинята, за да стоят на едно място. Дори децата бяха изгубили интерес към калта, а много от тях се разболяха от пиенето на застояла вода.
Чингис гледаше как конниците от Си Ся се мъчат в калта. Беше събрал пет хиляди души да ги посрещнат на суха земя, като ги разположи по самия край на тресавището, за да не даде възможност на неприятеля да намери място за почивка. Конете на непознатите вече се бяха разпенили от усилието да измъкват крака от лепкавата кал, а конниците трудно можеха едновременно да запазят достойнството си и да внимават да не паднат.
За огромно удоволствие на Чингис един от тях наистина се стовари от седлото, когато конят му попадна в дупка. Племената задюдюкаха презрително, а мъжът дръпна яростно поводите и отново възседна животното, целият изкалян. Чингис погледна към седналия до него Барчук и забеляза доволната му физиономия. Той беше тук като преводач, но Кокчу и Темуге също бяха дошли да чуят какво има да каже кралският пратеник. Двамата се бяха заели да изучават дзинския език с наслада, която Чингис намираше за възмутителна. Шаманът и по-малкият му брат открито се вълнуваха от възможността да проверят новопридобитите си знания.
Конниците спряха, щом Чингис вдигна ръка. Бяха приближили достатъчно, за да ги чуват, и макар да изглеждаха невъоръжени, той не беше от доверчивите. Ако беше на мястото на краля, несъмнено би обмислил опит за убийство. Племената зад него наблюдаваха мълчаливо. Двойно извитите лъкове бяха готови за стрелба.
— Да не сте се изгубили? — извика им Чингис. Видя как онези се обръщат към един от тях — войник с хубава броня, която покриваше и главата му с метални пластини. Чингис кимна леко, явно мъжът щеше да говори от името на останалите. Не остана разочарован.