— Твое величество — отвърна Чингис. Беше научил местната дума от Барчук. За свое удоволствие забеляза, че в очите на краля заблестя интерес. Прииска му се баща му да беше жив да го види как се среща с крале в чужди земи.
Двамата гвардейци застанаха срещу Хаджиун и Арслан, ясно набелязвайки целите си, ако станеше нещо непредвидено. Военачалниците им отвърнаха с безизразни погледи. Те бяха просто наблюдатели на срещата, но не можеха да бъдат изненадани. Ако кралят беше замислил смъртта им, той също не би оцелял.
Арслан се намръщи от неочаквано споходила го мисъл. Никой досега не беше виждал краля. Ако пред тях имаше подставено лице, защитниците на Инчуан можеха да направят павилиона на пихтия от стените и да изгубят само шепа верни хора. Загледа се в Хо Са, търсейки признаци за необичайно напрежение, но той като че ли не очакваше да умре в следващия момент.
Рай Чианг заговори на своя език. Гласът му беше уверен, както можеше да се очаква от свикнал с властта човек. Гледаше Чингис право в очите и сякаш и двамата не мигнаха нито веднъж. Когато кралят завърши речта си, Хо Са прочисти гърлото си и преведе, като се мъчеше да запази безизразната си физиономия:
— Защо уйгурите опустошават земите на Си Ся? Нима не се държим честно с вас?
Откъм Барчук се дочу гърлен звук, но кралят не откъсна поглед от Чингис.
— Аз съм хан на всички племена, твое величество — отвърна Чингис. — Уйгурите са само едно от тях. Нападаме, защото имаме силата да владеем. Защо иначе да го правим?
Кралят смръщи вежди, докато слушаше превода на Хо Са. Отговорът му беше премерен и в него не се забелязваше нито следа от гняв:
— Нима ще стоиш пред града ми до края на света? Това е неприемливо, господарю хан. Нима народът ти не се спазарява при война?
Чингис се наведе заинтересувано напред.
— Няма да се пазаря с Дзин, твое величество. Вие сте врагове, стари като земята, и аз ще видя градовете ви сринати до земята. Земите ви са мои и ще препускам надлъж и шир по тях, както ми се хареса.
Изчака търпеливо Хо Са да преведе думите му. Всички под навеса забелязаха внезапното вълнение на Рай Чианг. Той се изправи и гласът му стана писклив. Чингис се напрегна, докато чакаше Хо Са. Вместо него обаче Барчук пое превода:
— Казва, че неговият народ е различен от дзинския — каза той. — Ако те са врагът ти, защо се бавиш в долината на Си Ся? Големите градове на Дзин се намират на север и изток.
Барчук кимна, когато кралят заговори отново:
— Мисля, че вече не са приятели, каквито бяха навремето, господарю хан. Този крал няма да има нищо против, ако започнеш война срещу дзинските градове.
Чингис сви замислено устни.
— Защо да оставям враг зад гърба си? — рече той.
Щом разбра думите му, Рай Чианг заговори отново. Хо Са пребледня, докато слушаше, но заговори, преди Барчук да успее да отвори уста:
— Ще оставиш съюзник, господарю хан. Ако истинският ти враг е Дзин, ще плащаме данък на племената ти и ще сме свързани като приятели. — Офицерът преглътна нервно. — Моят крал предлага коприна, орли и скъпоценни камъни, провизии и доспехи. — Пое дълбоко дъх. — Камили, коне, дрехи, чай и хиляда бронзови и сребърни монети годишно. Прави предложение на съюзник, каквото не може да се направи на враг.
Рай Чианг отново заговори нетърпеливо. Хо Са замръзна, докато слушаше краля си, и се осмели да го попита нещо. Рай Чианг направи рязък жест с ръка и Хо Са сведе глава, видимо объркан.
— Освен това кралят дава дъщеря си Чакахай за твоя жена.
Чингис примигна. Запита се дали момичето не е толкова грозно, че не може да се омъжи за някой свой сънародник. Предлаганите богатства щяха да се харесат на хората му и да попречат на по-дребните ханове да заговорничат. Идеята за данък не беше нова за племената, макар че те никога не са били в положение да го изискват от наистина богат неприятел. Лично той предпочиташе да види каменния град в развалини, но никой от хората му не успя да предложи план, който да проработи. Чингис сви рамене. Ако някога откриеше начин, можеше да се върне тук. Дотогава нека вярват, че са си купили мир. Козите могат да се доят много пъти, но да се колят само веднъж. Оставаше единствено да се спазари колкото се може по-добре.
— Кажи на господаря си, че щедростта му се приема добре — иронично рече той. — Ако може да прибави две хиляди от най-добрите си войници, добре въоръжени и на коне, ще напусна долината, преди да е изминала и една луна. Хората ми ще сринат крепостта при прохода към пустинята. Съюзниците не се нуждаят от стени помежду си.