Тонът му беше станал по-строг.
— Не ме разигравай, Сорген — каза Таф с тих, изпълнен със заплаха глас. — Последиците няма да бъдат благоприятни за теб.
— Ако разполагах с толкова малко хора, мистър Таф, бих се притеснил. Лъжеш се, ако смяташ, че ще можеш да ме очистиш заедно с войниците ми. Това просто няма как да стане. Аз все пак възнамерявам да ти позволя да си тръгнеш с куфарчето с парите. Сам разбираш обаче, че не бих могъл да ти имам пълно доверие. Ще ти платя твърде голяма сума, за да изтриеш онова животно, Асу, и командирите му от лицето на земята, и трябва да съм пълен глупак, за да те пусна да си отидеш, без да ми дадеш някаква гаранция, че ще удържиш на думата си.
Отново настъпи мълчание.
— Каква гаранция имаш предвид? — попита Таф.
— Вярваш ли в съдбата? — След като не получи отговор, Сорген продължи: — Ако наистина съществува, в момента тя ни се усмихва. Преди два дни снахата на Асу дойде в нашия скромен лагер.
— Познавам тази жена — отвърна Таф.
— В такъв случай би трябвало да си наясно колко е досадна. Аз самият не бих страдал, ако бъде пратена на оня свят. Изглеждаш шокиран, мистър Таф. Няма причини да се вълнуваш. Ако Башеба беше останала при Асу, щяхте да я убиете заедно с другите. Надявам се, разбираш, че съм предвидил всичко. Ако направим запис на екзекуцията й, извършена от твоята ръка или от ръката на някой от хората ти, аз ще разполагам с гаранция, че сте лоялни към мен, а не към брат ми.
Клара изтръпна. Умът й препускаше трескаво. Трябваше да изтича до палатката, да грабне Башеба и да й помогне да избяга. Краката й обаче не я слушаха.
— Добре — отвърна Таф. — Доведете я тук.
— Момент — каза Сорген. — Още не съм свършил. Нашите френски поддръжници се нуждаят от доказателства, че след като вземете парите, ще изпълните тяхното желание, а не желанието на британското правителство.
На Клара й се зави свят.
— За щастие при нас има една млада британска лекарка. Вероятно сте я забелязали сутринта. Красива жена. Ако времето не ни притискаше, щяхме да ви оставим да се позабавлявате с нея. Но се налага тя също да бъде убита веднага от вас пред камерата.
Клара си затисна устата с ръце, обърна се и тръгна, препъвайки се към медицинската палатка. Даваше си сметка, че разполага само с няколко секунди да изведе Башеба от нея. Стори й се, че й бяха нужни часове, за да пропълзи в дупката.
— Башеба! — прошепна тя, след като най-после влезе вътре.
Един от мъжете се беше събудил и Башеба беше коленичила до него с ръка върху челото му. Клара изтича и изправи изненаданата жена на крака. Башеба тръгна, накуцвайки, след Клара, която я дърпаше към задната част на палатката.
— Какво правиш? — попита, очевидно стресната от поведението на Клара.
— Те ще дойдат всеки момент. Трябва веднага да се махнем от тук…
Клара погледна през рамо към входа на палатката. Стори й се че брезентът леко се разклати, сякаш някой го докосна. Бутна Башеба към дупката и отново погледна през рамо, докато жената се промъкваше тромаво през нея. Стресна се, след като видя ръката, която дръпна брезента на входа, и се хвърли след Башеба към тясното пространство между скалата и палатката.
И изпищя.
Башеба се беше изправила на крака. Зад нея беше застанал мъжът с бръснатата глава. С едната си ръка стискаше кичур от косата й, а в другата държеше страховит назъбен нож. Острият му връх беше забит в меката плът на врата й, а по тъмната й кожа се стичаше струйка кръв.
Мъжът се ухили.
— Сорген каза, че си струва човек да се позабавлява с теб. Арабин като него би се разделил с лявата си топка, за да опита вкуса на едно бяло момиче. Сигурно и аз бих се прежалил, ако няма нищо друго в менюто.
— Клара започна да отстъпва ужасено назад, но спря и отново изпищя, след като видя, че мъжът дръпна назад главата на Башеба и прокара ножа по гърлото й.
— Тръгвай към онази палатка, кучко. При най-малкия опит да избягаш ще я заколя, и то според мюсюлманския обичай. Разбра ли?
Клара го гледаше втренчено.
— Разбра ли?
Тя кимна бързо и тръгна наляво, провирайки се през тясната пролука между двете палатки. Башеба и мъжът я последваха. След двайсет секунди вече бяха пред голямата палатка. Ниският мъж с русата коса я изгледа нахално, когато стигна до него, посочи към входа на палатката и каза:
— Хубаво парче, Скинър. Заповядайте, дами. Те ви очакват.
— Моля ви, пуснете ни — отвърна Клара. — Готова съм да направя всичко, което ми кажете.
Мъжът, който се казваше Скинър, се изсмя грубо.
— Чу ли я, Хектор? Какво ли означава това? Безплатен десерт?