После Таф се обърна и влезе в палатката.
24
Макс Сондърс реши, че причината е в простатата му. Докато беше в армията, пикаеше, преди да си легне, а после — чак след като се събудеше на сутринта. Сега ставаше по три пъти през нощта и дълго чакаше остатъците от „Сен Емилион“ или от „Чивас регал“ да се изцедят в порцелановата чиния в модерната, облицована с мрамор, баня, сякаш течаха от кафемашина. Трябваше да отиде на преглед, но не му харесваше идеята някой индийски лекар с тюрбан да му оглежда патката, или още по-лошо — да му бърка с пръст в задника. Потрепери и прогони мисълта от главата си.
Беше станал за втори път през тази нощ, което означаваше, че вече е около дванайсет часа. Затова се изненада, когато мобилният му телефон избръмча на нощното шкафче. Изпсува тихо и се върна в спалнята, където жена му спеше или се правеше, че спи. Телефонът продължаваше да бръмчи и от вибрациите беше стигнал до ръба на нощното шкафче. Хвана го точно преди да падне.
— Кой по…
— Аз съм. Възникна проблем.
Таф Дейвис. Връзката беше лоша, но това беше нормално. Сондърс излезе от спалнята и спря на тъмната площадка.
— Линията достатъчно сигурна ли е? — попита Таф.
— Разбира се, че е сигурна — сопна му се Сондърс. — Толкова ли е важно, та да ме будиш посред нощ?
Мълчание. Сондърс усети, че Таф се подразни, но реши да не му обръща внимание.
— Скинър е мъртъв — каза Таф.
— Направо ще се разплача. Тази линия, Дейвис, е за спешни случаи, а не за клюки.
— Бъкингам се появи неочаквано на срещата със Сорген. Разбра всичко.
Сега беше ред на Сондърс да замълчи.
— Мислех, че е мъртъв — изрече най-накрая той. — Заедно с онова скапано момче от Полка.
— Двамата избягаха.
— Откъде са избягали? За Бога, ти не биваше да го допускаш до тази среща. Аз ли трябва да върша всичко? Предупредих сирийците и руските копелета и те успяха да намалят броя на бавачките на Бъкингам. Твоята единствена задача беше да се погрижиш за двама души, но ти и това не успя да направиш.
— Трябваше да си довлечеш задника тук за няколко дни, Сондърс. Щяхме да те посрещнем като скъп гост.
— Спести си иронията — изсъска Сондърс. — Плащам ти достатъчно, за да бъдеш там. Ако не ти харесва, вдигай си чуковете. Ще намеря някой друг. Такива като теб — с лопата да ги ринеш. Сорген още ли е жив?
— Да.
— А ти взе ли парите на французите?
— Те са тук.
— Питам те дали са у теб.
— Сорген ще ми ги даде, след като се увери, че Асу е мъртъв.
— По дяволите! Не можеш ли просто да ги вземеш?
— Ние сме прекалено малко, Сондърс, в сравнение с войниците на Сорген. — Таф замълча за миг. — Блек извади от строя колата ни. Не мога да стигна до Асу тази нощ. Трябва да измислиш нещо.
Сондърс се вбеси. Крачеше напред-назад по площадката и удряше със свободната си ръка по стената.
— Къде се намира в момента Асу? Надявам се, че поне това знаеш.
— В една тайна квартира до централната джамия. Фарес ал Калдун, № 35. Свикал е командирите си. — Отново настъпи мълчание. — Според мен съществува голяма вероятност Бъкингам и Блек да са тръгнали натам, за да го предупредят.
— Господи! — измърмори на себе си Сондърс. Таф Дейвис, на когото обикновено можеше да се разчита, в момента беше забъркал страхотна каша. Налагаше му се да се намеси пряко, за да я оправи. — Дръж си телефона включен. И не изпускай от очи шибаните пари!
Прекъсна връзката, влетя в спалнята, облече халата си, слезе бързо в кабинета си на първия етаж и заключи вратата. Опита се да си подреди мислите. Получаваше пари от британското правителство, за да обучава войниците на Асу и да премахне Сорген. Получаваше още повече пари от френското правителство, за да премахне Асу и командирите му. Докато всичко вървеше добре, можеше да бъде слуга на двама господари. Ако премахнеше Асу, а оставеше Сорген жив, щеше да спечели доверието на французите, а британците така или иначе щяха да продължат да му плащат, защото не биха могли да се справят в чужбина без помощта на компании като „Международни решения“. Тази стратегия обаче би свършила работа, при положение че убиеше не само Асу, но и Бъкингам и Дани Блек. Британските власти нямаха никаква представа за плановете на Таф, в основата на които беше той самият.