Придвижваха се бавно. Башеба куцаше и нямаше смисъл да я пришпорват. Дани се оглеждаше във всички посоки с вдигнат автомат, докато четиримата се промъкваха в този призрачен град. Башеба ги водеше покрай наскоро загаснали огньове. Дани чу зад гърба си шум от автомобили и крясъци. Явно пристигаха подкрепления.
Улицата пред тях беше преградена с бариера. Петдесет метра преди бариерата завиха надясно. Минаха покрай един изоставен напряко на улицата танк с графити на арабски. Двайсет метра след него завиха наляво и изминаха още сто метра.
— Колко още трябва да вървим? — попита Дани.
Но не успя да чуе отговора на Башеба.
Над тях прелетя самолет. Дани вдигна глава и видя, че е „МиГ“. След няколко секунди от него се изсипаха бомби. Земята се разтресе толкова силно, че четиримата паднаха. След секунда над тях прелетя още един самолет и от него също се изсипаха бомби. Ушите на Дани заглъхнаха. След като шумът утихна, той вдигна глава. На петдесет метра пред тях от едната страна на улицата се беше издигнал облак от прах, в средата на който имаше оранжево кълбо от пламъци. Облакът се приближаваше бързо и след няколко секунди ги обгърна отвсякъде. Беше гъст, черен, задушлив и горещ. Опари кожата на Дани и опърли косата му. Затъмни луната и всичко потъна в мрак. Дани се ориентираше за местоположението на останалите по кашлицата им. Чу как някой повърна.
Изминаха петнайсет секунди. Облакът започна да се сляга. Дани различи тъмните силуети на Бъкингам и на жените върху земята до себе си.
— Добре ли сте? — попита и изплю праха, който беше влязъл в устата му.
Бъкингам първи се изправи на крака и каза, давейки се:
— Това е лудост. Заради теб ще ни избият всичките. Трябва да се махнем оттук.
Беше прав. Бяха се разминали на косъм със смъртта.
Бъкингам продължаваше да беснее.
— Това е пълно безумие. Заповядвам ти да ни изведеш оттук, Блек. Чуваш ли ме? Незабавно!
Башеба беше застанала до Дани и го дърпаше отчаяно за ръката. Лицето й беше почерняло от праха, а по бузите й се стичаха сълзи.
— Не ме изоставяйте — каза тя с прегракнал глас. — Помогнете ми да стигна до сина си. Моля ви.
— Зарежи я! — изкрещя Бъкингам. — Не й дължим нищо.
В този момент Клара го накара да млъкне, зашлевявайки му плесница със сила, която изненада Дани. Обърна се към Дани, а в изпълнените й с ярост очи имаше въпрос: ти с него ли си или с нас?
Дани беше сигурен в отговора. Насочи автомата си към Бъкингам, а после го завъртя по посока на поразеното от бомбите място и каза:
— Тръгвай!
Бъкингам го погледна смразяващо, но се подчини. Четиримата потеглиха отново. След малко стигнаха до един кратер, изровен от бомбата, която беше паднала върху улицата. Кратерът беше дълбок два метра и широк десет метра и в него тлееха отломки. Заобиколиха го, давейки се от праха. В далечината се чуваха писъци. Сред облаците от прах между бетонните жилищни блокове от двете страни на улицата се движеха хора. Те бяха напуснали домовете си, страхувайки се от нова въздушна атака. Не им обръщаха внимание, въпреки, че Дани беше въоръжен, опитваха се да избягат колкото е възможно по-далече. От прозорците на един от блоковете излизаха пламъци, примесени с черен дим. След трийсетина метра стигнаха до голям площад.
— Мястото ми е познато — каза задъхано Клара. — Идвала съм тук.
Дани се огледа. Площадът също беше поразен от бомбите. В средата му се издигаше дим. Няколко дървета бяха обхванати от пламъци. Едното от минаретата на джамията в далечния му край беше разрушено и от него също се издигаше дим.
— Разбрах, че тук се събират хората, които се противопоставят на правителството — прошепна Клара. — Предполагам, че повече няма да го правят…
Башеба посочи към ниската, застроена върху голяма площ едноетажна къща, която беше останала незасегната от бомбите, и извика:
— Това е тайната квартира на Асу!
Къщата се намираше в отсрещния край на площада. На десет метра пред нея лежеше изкоренено дърво, в чиито клони можеха да се скрият и да наблюдават входа. Дани посочи към него и извика:
— Тръгвайте към дървото! Бързо!
Промъкнаха се през площада, облени в пот от топлината, която пълзеше към тях от горящите дървета. Дани забеляза човешките фигури, които напускаха площада. След трийсет секунди четиримата вече бяха клекнали до дървото.
— Чуйте ме! — извика Дани. — Ако все още са вътре, Асу и командирите му сигурно са неспокойни. Вероятно се чудят дали тайната квартира не е била разкрита и дали ударът не е бил насочен срещу тях.
— Това е очевидно, по дяволите! — изсъска Бъкингам.