Дани не му обърна внимание и продължи:
— След като видят, че съм въоръжен, те ще останат с погрешно впечатление. Бъкингам, Асу ти вярва. Ти ще влезеш с жените. Аз ще ви прикривам оттук.
— О! — усмихна се презрително Бъкингам. — Колко си смел!
Дани го хвана за гърлото.
— Ще те държа на мушка, приятел. В момента, в който направиш някоя глупост, ще те гръмна. — Обърна се към Клара. — Всъщност не е нужно ти да влизаш. Оставаш с мен.
Клара поклати глава.
— Трябва да се уверя с очите си, че Башеба е намерила сина си.
Дани сви рамене.
— Изборът е твой. — Подпря автомата си на стъблото на дървото и го насочи към къщата. — Тръгвайте.
Тримата се отправиха към входа на къщата. Башеба куцаше, преметнала ръка върху раменете на Клара, а Бъкингам ги следваше и постоянно въртеше глава наляво и надясно като подплашено животно. Клара почука с юмрук на вратата и след като не получи отговор, почука отново. След малко вратата се отвори и на прага й се появи въоръжен мъж. Дани го позна — беше единият от охранителите на Асу — и почувства странно облекчение. Щяха да предупредят Асу, да намерят детето и да се махнат от това място.
Облекчението му обаче не продължи дълго.
Атаката, която последва, беше толкова внезапна, че Дани нито за миг не се усъмни, че е предприета от специалните части. Силното прашене, което идваше от горящите дървета, му беше попречило да чуе шума от приближаващия се откъм джамията хеликоптер. Забеляза огромния черен „Ми-8“ точно преди да прелети над главата му. След няколко секунди хеликоптерът вече беше над къщата. Всичко се случи за миг. Охранителят на Асу хвана жените и ги вкара в къщата. Бъкингам се поколеба, но войникът го издърпа навътре. Междувременно от хеликоптера се спуснаха четири въжета и по тях започнаха да се плъзгат облечени в черни униформи командоси с лекотата на опитни войници. Дали бяха руснаци? Изглеждаха прекалено ловки, за да бъдат сирийци. Дани ги преброи: четири, осем, дванайсет, шестнайсет. Не можеше да направи нищо друго, освен да наблюдава. Щеше да успее да застреля двама-трима, преди останалите да открият огън. Нямаше как да се спаси от толкова много оръжия. Зачуди се откъде е изтекла информацията за местоположението на Асу. Сърцето му се сви. Таф.
Шестима от командосите вече бяха стигнали до входа на къщата, а другите не се виждаха — вероятно бяха заели позиции около и зад нея. Хеликоптерът се беше завъртял с опашката си към Дани. От двете страни на входа застана по един командос. Двама командоси носеха пневматична стенобойна машина. Те разбиха за секунди вратата и заедно с останалите двама влязоха в къщата с насочени за стрелба автомати.
Дани огледа командосите, които пазеха отвън. Бронежилетки и кевларени каски. За да ги убие, трябваше да стреля в лицата им. Скри се зад клоните на дърветата, фокусира мерника на автомата си върху лицето на единия и стреля. Войникът се свлече на земята. Лицето му се превърна в страховита кървава маса. Грохотът от хеликоптера заглуши изстрела, предоставяйки на Дани половин секунда, преди другият войник да осъзнае какво става. Но беше твърде късно. Още един изстрел. Другият войник също се свлече на земята.
Дани прескочи стъблото на дървото и изтича до къщата. Вратата й беше открехната. Стисна автомата, отвори я докрай с десния си крак и влезе. Озова се в дълъг двайсет метра коридор, който стигаше до задния вход на къщата. До вратата в отсрещния му край стоеше войник с черна униформа. Войникът вдигна оръжието си веднага щом Дани се появи. Това беше последното нещо, което успя да направи, преди Дани да го застреля.
Върху лявата и дясната стена на коридора имаше по две врати. Чуваха се звуци — тътенът на хеликоптерът и високи гласове, които разговаряха на руски. Проехтяха два изстрела, последвани от викове и писъци. Дани ритна първата врата вляво и влезе в стаята. В нея имаше двама войника, които бяха с гръб към него. До срещуположната стена бяха застанали петнайсетина от момчетата, които служеха при Асу. Някои от тях бяха въоръжени, но не се осмеляваха да вдигнат автоматите си. За разлика от тях обаче войниците от руските специални части бяха вдигнали своите.
На Дани му беше пределно ясно какво щеше да се случи. Всички тези деца, някои от които бяха на не повече от десет години, щяха да бъдат избити.
Той не биваше да го допусне.
Свали двамата войници с по един изстрел. Автоматите им издрънчаха на пода. Децата гледаха безчувствено, сякаш бяха свикнали с подобни жестоки гледки. Нито едно не мръдна от мястото си, докато Дани не извика, сочейки към вратата: