— Бягайте!
Момчетата се втурнаха към вратата. Дани се върна обратно в коридора и се огледа. На прага на втората врата вдясно се появиха две човешки фигури. Секунда преди да натисне спусъка, Дани осъзна, че това са Клара и Бъкингам. Двамата си държаха главите с ръце и се озъртаха с ужас в очите. Дани очакваше да бъдат придружени от някого от хората на Асу, затова настръхна, когато видя тримата войници от Спецназ, които ги държаха на прицел.
Единият от тях насочи автомата си към него.
Дани не можеше да рискува. Не беше сигурен дали няма да уцели случайно Клара или Бъкингам. Не му оставаше нищо друго, освен да се хвърли на пода. Направи го точно навреме. Куршумите се забиха в стената над него. Момчетата се разпищяха и хукнаха към входната врата. Единият от войниците клекна и зае позиция за стрелба. И допусна грешка, защото се превърна в неподвижна мишена. Дани насочи автомата си към него и го повали на пода с един-единствен изстрел.
Момчетата вече бяха излезли от къщата. Оттук нататък трябваше да се спасяват сами, защото вниманието на Дани беше изцяло заето с Бъкингам и Клара. Единият от войниците ги буташе към задния вход на къщата, докато другият се целеше в Дани. Дани стреля отново, но този път не беше точен. Куршумът се заби в стената на няколко сантиметра от Клара. Дани се претърколи в стаята. В коридора проехтяха изстрели. Беше се разминал на косъм с тях.
Скочи на крака и започна да мисли трескаво какъв да бъде следващият му ход. Беше очевидно, че руските командоси са дошли да премахнат Асу и войниците му. Фактът, че Бъкингам и Клара бяха още живи, означаваше, че някой иска да разпита тази странна двойка британци. Това нямаше да се случи тук. Хеликоптерът все още висеше над къщата. Командосите спокойно можеха да ги отведат с него.
Дани си пое дълбоко въздух и надникна покрай рамката на вратата.
Коридорът беше празен. Клара, Бъкингам и руските войници бяха изчезнали.
Задната врата беше отворена.
Дани тръгна по коридора. Провери останалите три стаи. Те бяха пълни с трупове. Във всяка от тях имаше най-малко по десет. Предположи, че мъртвите мъже са командирите на Асу и на охранителите им, но телата бяха толкова обезобразени, че му беше трудно да разбере. Потърси сред тях Башеба и Асу, но не ги откри.
Продължи към задния вход. Десет метра. Пет.
Шумът от хеликоптера се беше усилил. Вратата се люлееше на пантите си и въздухът, който нахлуваше през нея, го блъскаше в лицето. Когато стигна на метър от нея, вибрациите от двигателите на хеликоптера го разтърсиха. Хеликоптерът кацаше. Войниците от руските специални части се готвеха да се изтеглят заедно с пленниците си.
Дани опря приклада на автомата в рамото си, ритна вратата с крак и се огледа.
Районът зад къщата беше напълно опустошен. Свързаните с вериги метални стълбове, които ограждаха двора, бяха изкъртени и изпочупени. Къщите наоколо бяха засегнати тежко от бомбите. Повечето от тях бяха с напукани фасади и хлътнали покриви. През отворените врати се виждаха дупките по таваните и купчините от отломки по подовете. По всичко личеше, че са изоставени.
Хеликоптерът беше кацнал в средата на двора. Опашката му сочеше към задния вход. Роторите му се въртяха бързо сред облак от прах. Дани притвори очи. Беше твърде късно да се опита да спре руските войници, които вече качваха Бъкингам и Клара в хеликоптера. Изведнъж забеляза вдясно от себе си Асу. По лицето му беше изписан ужас. Беше преметнал лявата си ръка през врата на не по-малко ужасената Башеба и държеше револвер, опрян в дясното й слепоочие. До жената беше застанало момче, което плачеше, дърпаше я за ръката и й говореше, но шумът от хеликоптера заглушаваше думите му. Дани се вгледа в момчето. Беше синът й.
Какво си въобразяваше Асу? Нима се надяваше, че като заплашва да убие Башеба, ще попречи на командосите да свършат онова, за което бяха дошли? Че те ще пощадят живота му заради нейния? — Пусни я! — изрева Дани.
Беше прекалено късно.
Картечарят до страничната врата на хеликоптера ги застреля с един откос. Дори грохотът на роторите не успя да заглуши трясъка от насочената право към тримата сирийци от не повече от шест метра разстояние картечница. Тримата буквално избухнаха. След като хвърчащите във всички посоки части от телата им паднаха на земята, те приличаха по-скоро на заклани и разфасовани животни, отколкото на човешки същества.
Последва изстрел. Единият от войниците, които бяха вкарали Бъкингам и Клара в хеликоптера, беше забелязал Дани и беше стрелял по него, докато машината излиташе. Дани нямаше друг избор, освен да отскочи назад през люлеещата се врата в коридора. Падна до трупа на командоса, когото беше застрелял. Искаше му се да крещи от безпомощност и да удря с юмруци по пода. Всичко се беше случило толкова бързо. Башеба и синът й бяха мъртви, а Бъкингам и Клара — отвлечени. За три-четири минути всичко беше отишло по дяволите. Въздухът миришеше на барут. Дани си мислеше, че като по чудо не се беше озовал сред мъртвите.